Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. С. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ДО. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията М. М. по административно дело № 2945 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)- Пазарджик против решение № 60 от 02. 02. 2022 г. по адм. дело № 841/ 2021 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена заповед № ДК-09-ПЗ-1/30.06.2021 г., издадена от същия административен орган, с която е спряно строителството на строеж „Водоснабдяване на с. Чолаково - реконструкция и основен ремонт на съществуващ водопровод и нов външен довеждащ водопровод с L= 3030 м. л.“ , находящ се в поземлени имоти в земеделски и горски територии в землището на с. Чолаково, община Велинград, с възложител община Велинград. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от събраните доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на община Велинград срещу заповедта за спиране на строежа да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът община Велинград оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на общината се присъдят направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Решението на Административен съд – Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Изводът на първоинстанционният съд за отмяна на оспорената заповед № ДК-09-ПЗ-1/30.06.2021 г., издадена от началника на ДНСК - Пазарджик поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон е правилен и се споделя от настоящата инстанция.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 224, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 2 ЗУТ и с нея е наредено спиране на строителството на строеж „Водоснабдяване на с. Чолаково - реконструкция и основен ремонт на съществуващ водопровод и нов външен довеждащ водопровод с L= 3030 м. л.“, находящ се в поземлени имоти в земеделски и горски територии в землището на с. Чолаково, община Велинград, с възложител община Велинград. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза е установено, че за процесния строеж е издадено разрешение за строеж и са одобрени инвестиционни проекти в съответствие с действащия ПУП (парцеларен план) и е сключен договор за учредяване на сервитут върху имотите от горски фонд, през които преминава трасето на водопровода. Изграден е водопровод с дължина 4470 л. м. и 18 бр. ревизионни шахти и каптажи, като за 1440 л. м. представляващи разликата между изграденото на място и одобрения проект, няма издадени строителни книжа, а трасето не съответства на действащия ПУП и преминава през имоти, собственост на частни лица. Констатирани са и известни отклонения на трасето в останалата част от предвиденото с одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж. Посочените несъответствия са квалифицирани от административния орган като нарушение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 8 ЗУТ – съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, които променят вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните територии и на това основание строителството е спряно. В т. 2 от разпоредителната част на заповедта е посочено, че спряното строителство, може да продължи с разрешение на органа, след отстраняване на причините, довели до спирането и след като съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна, в 3-месечен срок от влизане на заповедта в сила.
При тези факти административният съд правилно приема, че с оспорената заповед на възложителя на строежа е наложена принудителна административна мярка, чиято цел да се отстрани допуснатите при строителството отклонения от одобрения инвестиционен проект. Мярката е временна и се налага до отстраняване на нарушенията, довели до спиране на строежа, за което на адресата следва да бъдат дадени указания (чл. 224, ал. 3 ЗУТ). Цитираният текст предвижда, че при издаване на заповед по чл. 221, ал. 1 ЗУТ органът задължително дава указания за отстраняване на причините, довели до спирането на строителството, и сроковете за тяхното изпълнение. В случая административният съд правилно приема, че разпоредбата е изпълнена формално, конкретни указания, насочени към преодоляване на несъответствията на строежа с одобрения инвестиционен проект, на адресата не са поставени и от текста на заповедта не може да се установи какви действия следва да предприеме възложителя, за да отстрани причините за спирането на строежа. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 224, ал. 4 ЗУТ, според която строителството, спряно със заповед по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му, като в случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени и изпълнената част от строежа е законосъобразна. В случая строителството е спряно на основание чл. 154, ал. 2, т. 8 ЗУТ и указанията следва да са подробни съобразно цитираната норма. Това обаче не е направено и в нарушение на чл. 224, ал. 3 ЗУТ оспорената заповед е издадена фактически без указания за отстраняване на допуснатите при строителството отклонения от проекта. Нормата е императивна и неизпълнението и обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като поставя адресата в невъзможност да изпълни заповедта.
Направените от първоинстанционния съд изводи за отмяна на административния акт следва да бъдат допълнени като се посочени, че при издаване на оспорената заповед са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и такива на формата, довели до противоречието й с материалния закон.
Посоченото в заповедта правно основание чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 154,ал. 2, т. 8 ЗУТ не кореспондира с фактите, изложени в обстоятелствената част и в съставения констативен акт № 819/17.06.2021 г. Според направените констатации част от строежа не съответства на одобрените инвестиционни проекти по отношение на местоложението на трасето, а част от изпълненото на място строителство от 1440 л. м. надвишава дължината на проектирания водопровод и е извършена без одобрени строителни книжа и в противоречие с действащия ПУП (ПП). Извършеното без строителни книжа и в противоречие с одобрения ПУП строителство не може да се квалифицира като съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 8 ЗУТ, а представлява незаконен строеж, който е основание за издаване на заповед по чл. 224, ал. 5 ЗУТ, а не по чл. 224, ал. 1 от закона.
Освен това в нарушение на административнопроизводствените правила не са изяснени релевантните факти и обстоятелства, тъй като не е направено разграничение между частта от строежа, изпълнена в отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 8 ЗУТ и частта от строителство, извършена без одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж и в противоречие с действащия ПУП (ПП). Посочените нарушения са съществени, тъй като се отразяват на възможността на адресата на заповедта да разбере по каква причина и на какво основание е спряно изпълнението на строежа и да организира защита си и същевременно препятстват осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта.
Изложеното налага заключението, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което обосновава неговата незаконосъобразност. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт съставът на Административен съд - Пазарджик постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени от касатора.
В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните са дадени указания за обстоятелствата, за които следва да представят доказателства и им е осигурена възможност да ангажират такива в подкрепа на твърденията си, включително с изслушване на експертиза, със задачи, поставени от всяка от страните. Оспореното решение е постановено след обсъждане и съвкупната преценка на всички събрани доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебния акт се обосновава от събраните доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон и при отсъствие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, Дирекцията за национален строителен контрол, в чиято структура е органът, подал касационната жалба и издал отменения административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба община Велинград сумата 1080.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.
По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 02.02.2022 г. по адм. дело № 841/2021 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол, гр. София, бул. „Х. Б. № 47 да заплати на община Велинград, гр. Велинград, бул. „Х. А. № 35 сумата 1080.00 (хиляда и осемдесет) лева разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Д. п/ МАРИЕТА МИЛЕВА