1№ 220
гр. София, 06.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:Председател: В. Р
Членове: М. Ф
Г. Ми секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 490 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 2491/ 25.10.2018 г. по гр. д. № 826/ 2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на С. И. Ю. срещу Прокуратурата на Р. Б (процесуален субституент на държавата) с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съответно:
· над сумата 1 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и
· над сумата 1 600 лв. до предявения размер от 8 400 лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение по наказателното дело.
Решението е допуснато до касационно обжалване по следните въпроси: 1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществените вреди от незаконно наказателно преследване как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД? и 2. За правилата, при които съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществените вреди, изразени в заплатеното адвокатско възнаграждение в наказателното производство, има възможност да определи обезщетението в размер по-нисък от платеното?
По първия въпрос:
В решение № 11/ 27.01.2014 г. по гр. д. № 3684/ 2013 г. на ВКС, III-то ГО и в цитираните в него други решения на ВКС, постановени по реда...