Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. А. И. срещу определение №226 от 28.10.2019 г. по т. д.№2371/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК на влязло в сила решение №1732 от 05.07.2018 г. по в. гр. д.№35/2018 г. на САС.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като срокът за подаване на молбата за отмяна не е изтекъл.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане молбата за отмяна, подадена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, първият тричленен състав на ВКС е приел, че същата се явява недопустима - както поради обстоятелството, че за ден на узнаването от страна на молителката И. И. на т. нар. „ново писмено доказателство”, а именно определение №197 от 27.03.2019 г. по т. д.№2327/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, ще следва да се счита неговото обявяване, а именно 27.03.2019 г. /съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, поради което доводът на молителката, че това определение не й е връчено, е без правно значение/, респективно преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК за подаването на молбата за отмяна е изтекъл на 27.06.2019 г., преди подаване на молбата за отмяна, така и поради липсата на твърдения и представяне на доказателства за влизане в сила на решение или присъда, установяващи престъпно действие на насрещната страна във връзка с решаването на делото /единствено са наведени доводи за „набеждаване“, съдържащи се в „депозирана от ответната страна молба”/.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Молителката е могла да узнае за „новото писменото доказателство” /неподлежащото на обжалване определение №197 от 27.03.2019 г. по т. д.№2327/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, на основание което е поискала отмяна на влязлото в сила въззивно решение, в деня на постановяване на определението от състав на ВКС, от който момент и тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, изтекъл в края на 27.06.2019 г. – присъствен ден, но тъй като молбата за отмяна е подадена на 04.07.2019 г., същата се явява просрочена. От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, основание за отмяна е налице, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член на състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото, като във всяка от посочените хипотези източник на неправилността на влязлото в сила решение е извършено престъпление, установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда на Наказателен или с решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В случая молителката не твърди престъпно действие на ответната страна във връзка с решаване на делото /доводите за набеждаването на молителката в хода на процеса не представляват обстоятелство, при чието наличие би било налице предвидено в закона основание за отмяна/, още по-малко действие, което да е установено по предвидените в закона способи.

С оглед изложеното молбата за отмяна е недопустима, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №226 от 28.10.2019 г. по т. д.№2371/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.