Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на П. Н. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв. А. за изменение на определение № 794 от 20.11.2019 г. по гр. д. № 2532/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. в частта му за разноските.

Ответникът по молбата – Л. Б. Й., чрез пълномощника му адв. Д. изразява становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С определение № 794 от 20.11.2019 г. по гр. д. № 2532/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 920/17.04.2018 г. по гр. д. № 4450/2017 г. на Апелативен съд – София, ГО, VII-ми състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 531/05.03.2019 г. по това дело. Със същия съдебен акт е осъдена настоящата молителка да заплати на Л. Б. Й. сумата от 3 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима, но неоснователна.

За да присъди горната сума съставът на ВКС е съобразил, че разноските на ответника по касационна жалба за адвокатско възнаграждение в касационното производство възлизат общо на 3 500 лв. и е доказано тяхното плащане от страната в брой. Приел, че това е сторено посредством договора за правна помощ от 21.05.2018 г. (приложен на л. 58 от кориците на гр. д. № 2532/2018 г. на ВКС), служещ в съответната си част (относно платената при сключването му сума от 500 лв.) като разписка, удостоверяваща плащането, както и чрез приложените 2 (два) броя разписки за получени суми (на л. 59 – от 12.06.2018 г. и на л. 60 – от 21.06.2018 г.), съставляващи съответно второ (за сумата от 500 лв.) и окончателно плащане (за сумата от 2 500 лв.) по цитирания договор. Така трите плащания формират общия сбор на понесените от страната и присъдени в нейна полза при този изход на делото разноски в касационното производство (за адвокатски хонорар), който възлиза на 3 500 лв. (500 лв. + 500 лв. + 2 500 лв.). С оглед постановките по т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната докаже, че е заплатила уговореното възнаграждение. В случая това е извършено и плащането несъмнено е удостоверено от договора за правна помощ – с характер на разписка в съответната част и приложените две разписки за получени суми.

С оглед на горните данни, касационната инстанция правилно е определила общият размер на понесените от ответника по касационна жалба разноски за адвокатски хонорар в това производство и е осъдила жалбоподателката да ги заплати. Не се касае за допусната техническа грешка при изчисление (пресмятане) на разноските, както и за присъждане в тежест на молителката на недължими разноски (за разликата над 3 000 лв. до 3 500 лв.). Ето защо, молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта му за разноските, чрез намаляване размера на присъдените в полза на ответника по касационна жалба разноски за адвокатско възнаграждение, от 3 500 лв. на 3 000 лв., е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Н. Г. за изменение на определение № 794 от 20.11.2019 г. по гр. д. № 2532/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.