№ 22 София, 09.02. 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Д. В

Членове:М. С

Г. Г

При секретаря Е. П, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1610/2009 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 225 от 15.03.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 132 от 14.07.2009 г. по в. гр. д. № 233/2009 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иск за присъждане на сумата 1 295 лева, съставляваща равностойност на движими вещи. Касаторът ЗПК “П.”[населено място], [община], иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация [фирма][населено място] счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

За да отхвърли предявения при условията на последващо обективно евентуално съединяване иск за паричната равностойност на бракувани и отчуждени вещи - предмет на първоначално предявения иск по чл. 108 ЗС, окръжният съд счел за основателно правопрекратяващото възражение на ответника за изтекла погасителна давност. Приел, че петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД е започнал да тече от 20.01.2003 г., когато ответникът придобил владението на спорните вещи, и е изтекъл преди предявяването на 21.01.2009 г. на иска за паричното вземане. Давността не е прекъсната съгласно изискванията на чл. 116 ЗЗД, включително и чрез предприетото принудително изпълнение на влязло в сила решение по иск за собственост...