N 773

София, 26.01.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито заседание на девети декември………………………..

две хиляди и десета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА

ЕМИЛ ТОМОВ

при секретаря Р. И.................….…........................................................в присъствието на прокурора. ............……............................................ изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..............................

гр. дело N 618/2009 година.

Производството е по чл. 250 във вр. чл. 290 ГПК.

Постъпила е молба от В. И. Б. от[населено място], чрез пълномощника му адв. С. Б. от АК-Ш., с искане да се допълни решение № 352 от 13.07.2010г. по настоящото дело, “като съдът се произнесе по всички посочени в исковата молба няколко алтернативни правни основания”, конкертизирани в молбата по чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 30, ал. 2 ЗС или като иск за пропуснати ползи от деликт.

О. [],[населено място], оспорва молбата като неоснователна по съображения, изложени в писмени бележки от пълномощника адв. Н. Н..

Молбата за допълване на решението е постъпила в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна поради следното:

Въпросът за правната квалификация на иска е обсъден в основното решение, като е изяснено принципното положение, че тя се определя от съда въз основа на фактическите обстоятелства и петитума на исковата молба, т. е. от твърдяното спорно материално право /П №2/77г. ПлВС/. Изложени са мотиви за това, че въззивният съд не е разгледал иска на непредявено основание и правилно го е квалифицирал по чл. 31, ал. 2 ЗС /каквато квалификация му е дал и самият касатор/, щом в исковата молба се твърди и в хода на делото се установява, че имотът се ползва лично от съсобственика съобразно предназначението му. Ищецът е заявил, че претендира обезщетение...