№ 58

София, 04.02.2011 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Наказателна колегия, II н. о., в съдебно заседание на двадесет и осми януари двехиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. М

ЧЛЕНОВЕ: Е. А

Ж. Н

при секретар К. П

и в присъствието на прокурора С. Б

изслуша докладваното от съдията Л. М

н. дело № 641/2010 год.

Производството по чл. 346 т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Д. Т. С. против въззивно решение № 305 от 11.10.2010 год. постановено по ВНОХ дело № 477/2010 год. по описа на С. апелативен съд.

В жалбата касационните основания не са конкретизирани. Твърди се, че присъдата е крайно тежка, като допълнително ще изложи факти и обстоятелства. В съдебно заседание лично и чрез служебно назначения му защитник поддържа довод, че наказанието му е несъразмерно високо на извършеното деяние и се явява явно несправедливо, което е касаационно основание по чл. 348 ал. 1т. 3 НПК. По същество се иска въззивното решение да бъде изменено и наказанието намалено.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното:

С присъда от 27.05.2010 год. постановена по НОХ дело № 2046/2010 год. Софийският градски съд е признал подсъдимия Д. Т. С. за виновен в това, че на 28.07.2009 год. в[населено място], в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с две неустановени лица, отнел от владението на К. Т. К., без негово съгласие и с намерение да ги присвои, пари и вещи на обща стойност 373лв,...