№ 3786

гр. София, 28.11.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шест ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Н. И. гражданско дело № 1616 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Tоплофикация София” ЕАД гр. София, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Б. А., против въззивно решение № 302/19.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5685/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 1499/26.02.2022 г. по гр. дело № 44441/2020 г. по описа на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение, съдът е признал за незаконно и отменил, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, уволнението на К. Й. И., извършено със заповед № 7/ 21.07.2020г. на изпълнителния директор на „Т. С. ЕАД; възстановил е на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, К. Й. И. на заеманата от него преди уволнението длъжност “финансов контрольор”; и е осъдил касатора да заплати на И., на основание чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, сумата от 14539,14 лв. обезщетение за периода 21.07.2020 г.- 21.01.2021 г. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалният и процесуален закон, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. „При наличие на данни за алкохол в организма на работник или служител, как следва да се цени от решаващия съд в хипотезата на чл.154 ГПК, отказа на същия за провеждане на химическо лабораторно изследване за установяване на наличието на достигнал алкохол в кръвообращението?“; и 2. „Възможно ли е отказът на работник или служител да проведе химическо лабораторно изследване и при наличие на данни за наличие на алкохол от други доказателствени източници да обуслови законосъобразност на уволнението на това основание, като се има предвид императива на чл.8, ал.2 ЗЗД?“. По отношение на поставените въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба К. Й. И., е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на иска и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищеца е заемал длъжността “финансов контрольор” в „Т. С. ЕАД. Със заповед № 7/21.07.2020 г., издадена от изпълнителния директор на дружеството - работодател, на И. на основание чл. 190, т. 7 КТ вр. чл. 187, т. 2 и т. 10 КТ, било наложено дисциплинарното наказание “уволнение” поради “явяване на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените задачи” и “неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовия договор”, именно вмененото с разпоредбата на чл. 21 Правилника за вътрешния трудов ред задължение на работниците да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи и да не употребяват алкохол или други упойващи вещества през работно време. В заповедта като основание за уволнението е посочено, че на 08.07.2020 г. при извършена проверка за употреба на алкохол на работниците в отдел “Финансово стопански контрол” в ответното дружество и при тестване с алкохоломер Drager Alcotest 7510 ARJD, в пробата, взета от К. Й. И. била установена концентрация на алкохол в размер на 0.25 mg на хиляда.

Съгласно констативен протокол № 2/08.07.2020 г. на 08.07.2020г., при извършена проверка за употреба на алкохол на работниците в отдел “Финансово стопански контрол” в ответното дружество и при тестване с алкохоломер Drager Alcotest 7510 ARJD, в пробата, взета от К. Й. И. била установена концентрация на алкохол в размер на 0.25 mg на хиляда. В протокола е удостоверено, че видимото състояние на работника е нормално, и че последният е възразил, че употребява вода за уста. Установено е също, че на И. е бил издаден талон за медицинско изследване, но той е отказал да даде кръвна проба.

Въззивният съд е посочил, че според заключението на назначената пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, към датата на извършване на проверката техническото средство е от одобрен тип и е преминало метрологична проверка и е отговаряло на изискванията за използване на средството за измерване съгласно Закона за измерванията.

Отказът да даде кръв ищецът обяснил със страх от даване на кръв - при годишни медицински профилактични прегледи винаги отказал да даде кръв. В тази връзка са представени: карта за задължителен профилактичен преглед от 02.12.2015 г. и от 04.10.2017 г., от които съдът установил, че на ищеца не са били извършени изследвания на кръвта.

Във връзка с възражението на ищеца, че употребява вода за уста, въззивния съд е обсъдил представените писмени доказателства - рецепти и амбулаторен лист, според които на ищеца е предписвано ползване на вода за уста Eludril и Listerine, както и показанията на св. Г., работил в един отдел с ищеца, според които ищецът имал проблем с венците и за лечението си ползвал вода за уста Listerine сутрин и през деня, по негова преценка. Според свидетеля в деня на проверката с ищеца пушили цигари и затова след това ищецът използвал водата. Нямало видима промяна в състоянието и поведението на ищеца, нито същият бил притеснен преди проверката.

Въззивния съд е посочил, че защитата на ищеца се основавала на оспорване верността на констатациите на техническото средство. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по делото работодателят не е доказал по безспорен начин, че измереният алкохол се дължи се на употреба на алкохол, който е резорбиран и достигнал кръвообращението, респ. че е упражнил законно субективното си право да ангажира дисциплинарната отговорност на служителя. В тази връзка съдът се е позовал на заключените на изслушаната съдебно - медицинска експертиза, според което техническото средство “Алкотест” модел “7510” има функция за установяване на остатъчен алкохол в устата, чрез проследяване на динамиката на концентрация на алкохол в издишания въздух. Тази функция можело да бъде активна или неактивна, в зависимост от предназначението на уреда. Използването й позволявало да се отчете наличието на алкохол в устната кухина и в горните отдели на храносмилателната система, което би се случило, ако преди кратко време преди теста ищецът е употребил алкохол или вода за уста. В случая нямало данни дали тази функция е била включена или не. При включена функция, то употребата на вода за уста, съдържаща алкохол, не би довела до отчитане на числен резултат, тъй като остатъчният алкохол ще бъде установен в устната кухина и измерването преустановено /данни за последното по делото няма/. При включена функция за остатъчен алкохол, отчитането на числена стойност следвало да се отчете само като алкохол от алвеоларната функция на белия дроб, т. е. дължаща се на употреба на алкохол, който е резорбиран и достигнал кръвообращението. В случай, че тази функция е била активна, то употребата на вода за уста не би се отчело. Според заключението, измерването направено на ищеца е било в мерна единица mg/L /милиграм на литър/, която показвало, че измерването се отнася до измерен алкохол в издишан въздух, а не в кръвта. Измерването в този режим било само за техническо нужди - проверка и калибриране на точността на уреда. Това наложило вещото лице да преизчисли резултата в мерна единица към единица за кръв- g/L /грам на литър, на хиляда/. След това превръщане, концентрацията на алкохол била 0,53 промила / според посоченото от вещото лице, при изслушването му в о. с.з, извършено било чисто математическо преобразуване, което по принцип уредът извършвал автоматично, ако бил експлоатиран правилно. Отчетеното число нямало общо с приемането на алкохол/. Според вещото лице режимът, на който е бил настроен да работи уредът, поставял съмнения относно неговата правилна експлоатация. Инстанцията по същество е приела, че от анализа на събраните по делото доказателства не следва извод за извършени нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, т. 7 КТ вр. чл. 187, т. 2 и т. 10 КТ, вр. с чл. 21.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси. Те не притежават характеристиката на правни въпроси по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Не са обуславящи изхода на делото и не са изводими от дадените от въззивния съд правни разрешения. Отговора на въпросите, относно това как следва да се цени отказа на служителя за провеждане на химическо лабораторно изследване за установяване на наличието на достигнал алкохол в кръвообращението, се съдържа в разпоредбата на чл.10 ал.1 от Правила за реда за установяване употребата на алкохол от работници и служители на „Т. С. ЕАД, според която в случай на отказ да даде кръв за изследване, употребата на алкохол от проверявания се установява въз основа на показанията на техническото средство. Съгласно ал.2 от същия член, при извършена некачествена проба с техническо средство, заключението в графа “Видимо състояние на проверявания“ в констативния протокол за нарушение на трудовата дисциплина, се приема за валидно и окончателно. В случая въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти като е приел, за доказано оспорването от ищеца на констатациите на техническото средство, респ. е направил извод за наличие на некачествена проба от техническото средство, предвид заключението на изслушаната експертиза. Поради това /и с оглед разпоредбата на чл.10 ал.2 от Правилата/, при обосноваване на изводите си за основателност на предявения иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, съдът не е излагал аргументи, дали и как следва да се цени отказа на служителя за провеждане на химическо лабораторно изследване за установяване на наличието на алкохол в кръвта. Непоставянето на правен въпрос с обуславящо значение за изхода по делото само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това - така мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 302/19.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 5685/2022 г. по описа на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.