ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 737

гр.София, 17.02.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 3614/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВГ“ АД, чрез адв. В. Д., против решение № 1030/20.02.2025г. по в. гр. д.№ 206/2025г. по описа на СГС, ІІ Б ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от С. Х. П. - В. срещу „ВГ“ АД, [населено място] отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 439 ГПК.

Касаторът иска въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо, предвид несъответствието на диспозитива на първоинстанционното решение на петитума на исковата молба, който бил и неясен. При условията на евентуалност се иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, защото съдът не съобразил, че част от вземането, признато за погасено по давност, било погасено чрез плащане и в противоречие с чл. 457, ал. 2 ГПК приел, че наложената от друг взискател по изпълнително дело, по което касаторът е присъединен взискател, възбрана прекъсва давността за вземането на последния. Излага теза, че длъжникът по изпълнително дело следва да упражни правото си да се позове на погасителна давност след като тя е изтекла, но преди кредиторът да предприеме нови действия, които по естеството си могат да прекъснат давността. В контекста на посоченото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се заявява основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ро ГПК и се поставят следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК : 1/ „Прекъсват ли давността за вземането на присъединен по право взискател по чл. 459 ГПК извършените действия от първоначалния взискател по образуваното изпълнително дело, включително тези действия, насочени към принудително изпълнение върху имущественото право, обезпечението върху което е послужило за приложението на чл. 459 ГПК?“ и 2/ „Ползва ли се с правно значение дали срокът на давността е изтекъл към минал момент или не, тъй като, според чл. 117, ал. 1 ЗЗД, от прекъсване на давността тече нова давност, а за давността съдът и органът по изпълнението не следят служебно?“

Насрещната страна по жалбата – ищцата С. Х. П. – В., чрез адв. С. М., оспорва касационната жалба и възразява срещу наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски.

Съдът намира касационната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно по следните съображения:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо - диспозитивът му /съгласно решението по чл. 247 ГПК с № 35958/06.09.2024г./ съответства на формулирания от ищеца петитум да бъдат признати за недължими вземанията на ответника по изпълнителен лист от 04.01.2010 г. по гр. д. № 3104/04 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав срещу наследодателя на ищцата - В. Т. С., а в исковата молба ищцата се била позовала както на плащане от наследодателя, така и на погасителна давност.

При произнасянето си по съществото на спора съдът е съобразил установената фактическа обстановка, съгласно която срещу наследодателката на ищцата В. Т. С. е издаден изпълнителен лист от 04.01.2010 г. по гр. д. № 3104/04 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, въз основа на влезли в сила съдебни решения по гр. д. № 802/2009 г. по описа на САС и гр. д. № 3104/2004 г. по описа на СГС в полза на ответното дружество. По процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. №20128380405827 по описа на ЧСИ М. Б., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последните изпълнителни действия по него са извършени на 19.07.2012 г. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изп. д. №20239270401221 по описа на ЧСИ С. Л. срещу ищцата. През 2010 г. била наложена възбрана върху недвижим имот на наследодателката на ищцата в полза на ответното дружество. Върху същия имот на 08.08.2016 г. била вписана възбрана в полза на друг взискател на В. С. въз основа на постановление на ЧСИ Р. А. по изп. д. № 20168480400888. Последното било прекратено без възбраненият имот да е бил продаден.

При тези факти, позовавайки се на мотивите на ТР № 2/23г. от 04.07.2024г. на ОСГТК и тълкувайки разпоредбата на чл. 457, ал. 2 ГПК, въззивният съд е отрекъл възможността вписването на възбрана на друг взискател върху имот на длъжника, върху който вече е била наложена възбрана от ответника, да е действие, което прекъсва давността за обезпечените вземания на последния. Посочил е, че дори да се приеме обратното – че възбраната от 08.08.2016г. прекъсва давностния срок, то не би се променил крайния извод за изтичане на срока на погасителната давност, защото от 08.08.2016г. до 2023г., когато е образувано ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист, са изминали повече от пет години.

Така мотивиран, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и доказан.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Обжалваното решение не е вероятно недопустимо. Потвърждавайки първоинстанционното решение, въззивният съд не се е произнесъл по нередовна искова молба или непредявен иск, нито свръх петитум. Мотивирането на диспозитива от страна на първата инстанция е ненужно и непрецизно, но по съществото си съответства на ясно формулираното искане на ищеца да се отрече съществуването на вземанията по процесния изпълнителен лист, защото са недължими. Причината, поради която са станали такива, има своето място в мотивите на съдебния акт, а в случая е изследвана именно заявената от ищеца с исковата молба.

Поставените от касатора въпроси не покриват общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК. При липса на спор, че в периода от 08.08.2016г. до образуване на новото изпълнително дело през 2023г. /повече от пет години/ ответникът не е предприел действия за принудително събиране на вземанията си и предвид основания на това обстоятелство алтернативен извод на въззивния съд, че процесните вземания са погасени по давност, остава без самостоятелно значение за изхода на делото въпросът дали с възбраната от 08.08.2016г. е прекъснат давностния срок. Вторият въпрос на касатора, тълкуван във връзка с кореспондиращия му довод в касационната жалба, изразява невярната теза, че за да настъпи погасителния спрямо процесните вземания ефект, ищцата е следвало да се позове на изтеклата давност преди да бъде образувано изпълнителното дело през 2023г. Подобен довод не е обсъждан от въззивната инстанция и няма връзка с решаващите му изводи.

В обобщение, касационно обжалване не следва да се допуска, а ищцата има право на разноски за настоящото производство. Такива обаче не й се присъждат, тъй като липсват доказателства да са сторени.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1030/20.02.2025г. по в. гр. д.№ 206/2025г. по описа на СГС, ІІ Б ВС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: