ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419

София, 28.04.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр. дело №1273/2016 година.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх.№4636/14.01.2016 г., подадена от ответника по исковата молба – Д. а. „Н. с.“ – С., против въззивно решение №8444/09.12.2015 г. по гр. д.№10635/2015 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., II-В въззивен състав.

С обжалваното решение е потвърдено решение от 31.3.2015 г. по гр. д.№22413/2014г. по описа на Софийския районен съд,II ГО, 77 състав, с което Д. а.„Н. с.“– С. е осъдена да заплати С. Й. И. от [населено място] сумата 6369,30 лева, представляваща обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск от 45 дни, за периода от 05.11.2009 г. до 05.8.2013 г.,ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 25.4.2014 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски.

Въззивната инстанция е приела, че е безспорно между страните обстоятелството, че ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при установен за същия ненормиран работен ден по чл. 82, ал. 5 ЗДАНС. Прието е също така, че съобразно законовата дефиниция на изречение второ на последната норма, установеният за служителите ненормиран работен ден се изразява в задължението на служителите при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на работното време, като последното съдържание на понятието ненормиран работен ден е дадено и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 75 от 29.03.2011г. по гр. д. 812 по описа на 2010г., III г. о. Въззивната...