Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 10633/04.04.2016 год. на Б. Д. Г. от [населено място], заявена чрез адв. Н. А.- АК П. срещу въззивно Решение No 266 от 23.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 664/2015 год. на ОС - Пловдив, в частта, с което е отменено решението на първата инстанция по иска по чл. 109 ЗС и е постановено ново, с което искът на С. Л., като собственик на етаж от жилищната сграда, ведно с правото на строеж върху 1/2 идеална част от дворното място, собственост на ответника е уважен като Б. Г. е осъден да премахне телена ограда, ограждаща дворното място, зад входа на избата от западната страна на двора и зад входа на жилищната сграда от изток, успоредно на [улица], в което е разположена сградата.

За да приеме, че С. Л., в качеството си на суперфициарен собственик на обект – първия етаж, с прилежащото избено помещение от двуетажната жилищна сграда е препятствана от ответника да упражнява в пълен обем правото си на собственост, решаващият съд е мотивирал решението си с правата по чл. 64 ЗС на ползване на терена, върху който ищецът притежава суперфициарно право на собственост на жилищен обект и доказаните факти, въз основа на изслушаната техническа експертиза, при дадените в тази насока указания по приложение на закона с отменителното решение на ВКС, че изчислената нормативно определяема площ необходима на суперфициарния собственик да ползва според функционалното предназначение собствеността на жилището си в т. ч. и прилежащото избеното помещение, е нарушена /ограничена по обем/ от собственика на терена - ответника Б. Г. с изградената телена ограда и препятства достъпа до избеното помещение и изчислената от в. л. площ.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК. Поддържат се доводи за незаконосъобразност, тъй като не е ясно кака се препятства упражняване правото на суперфициарна собственост.

Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по/ първия/ въпроса „при положение, че ищцата не е собственик на дворното място, и такива нейни права са отречени, търсената от нея защита, при отреченото от съда твърдение в исковата молба за права на собственост на дворното място, за „премахване на цялата външна ограда“, съответства ли на нейните права / по чл. 64 ЗС/ на супрерфицарен собственик и уважаването на това искане не създава и условия за безпрепятствен достъп на всяко трето лице до имота, се поддържа с довод, че е произнесен в противоречие с Решение Nо 538 от 09.07.2010 година по гр. д. Nо 519/2009 год. на ВКС-IV г. о. Решение Nо 152 от 30.09.2015 година по гр. д. Nо 1318/ 2015 год. на ВКС-I г. о. и Решение Nо 268 от 25.05. 1988 година по гр. д. Nо 131/88 год. на ВКС-IV г. о.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по въпроса ползването на определената „прилежаща площ по см. на чл. 64 ЗС следва ли винаги и постоянно да бъде свободна, при положение, че същата е необходима в определен момент на собственика за извършване на ремонтни работи по поддръжка на общи части на сградата, с довод, че въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата, като се сочи Решение Nо 473 от 27.11.2015 год. по гр.В.д. N 1449/2015 година на ОС-С. З.

В срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Л..

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба и насрещната касационна жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт - въззивно решение по вещен иск, заявен на основание чл. 109 ЗС.

След преценка на наведените доводи по касационна жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.

Предпоставките за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК, изискват на първо място в изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът и защитата му да посочат конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд в рамките на спорния предмет и обусловил крайния правен резултат, както и да посочат това разрешение дали противоречи на задължителна съдебна практика, или се разрешава противоречиво от съдилищата или е въпрос, който поради липсата на съдебна практика налага произнасянето на ВКС по конкретния правен проблем.

Поставеният въпрос „при положение, че ищцата не е собственик на дворното място, и такива нейни права са отречени, търсената от нея защита, при отреченото от съда твърдение в исковата молба за права на собственост на дворното място, за „премахване на цялата външна ограда“, съответства ли на нейните права / по чл. 64 ЗС/ на супрерфицарен собственик и уважаването на това искане не създава и условия за безпрепятствен достъп на всяко трето лице до имота, не може да бъде възприет като правен въпрос по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразно същия да се базира преценката на ВКС за допускане на касационно обжалване в производството по чл. 288 ГПК. По естеството си поставеният от защитата на касатора Б. Г. въпрос съдържа конкретни факти по делото и предпоставя преценка на касационния съд в етапа на селекция за адекватната / от гл. т. само на тези факти / правна защита, без да касае обща и принципна правна концепция за обхвата на негаторната защита на правото на собственост на суперфициарния собственик в отношенията му със собственика на терена. Ето защо въпросът следва да се цени като фактически, а не правен и доколкото се поддържа нарушаване на правен принцип, в случая за адекватността на съдебното решение по отношение търсена и дадена защита, то преценката на ВКС може да бъде само в рамката на правораздавателния контрол за законосъобразност, а такава преценка предполага допуснато касационно обжалване,

Касационното обжалване не мое да бъде допуснато и в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК при поставения въпрос ползването на определената „прилежаща площ по см. на чл. 64 ЗС следва ли винаги и постоянно да бъде свободна, при положение, че същата е необходима в определен момент на собственика за извършване на ремонтни работи по поддръжка на общи части на сградата, след като, видно от самия въпрос, търсеният от ВКС „ правен отговор“ би засегнал само една ограничена хипотеза - а имено какво следва да бъде поведението на супрефициарния собственик по отношение на определение му обем „прилежаща площ „ и правото на ползване по чл. 64 ЗС, когато собственикът извършва действия по поддръжка на общи части на имота в режим на етажна собственост т. е. по отношение на общи части, които двете страни съпритежават. Този въпрос не е в рамките на спорния предмет, поради което като неотносим към спора, поради което не може да бъде и база за селекция в рамките на преценката за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 10633 / 04.04.2016 година на Б. Д. Г. от [населено място], заявена чрез адв. Н. А.- АК П. срещу въззивно Решение No 266 от 23.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 664/2015 год. на ОС - Пловдив, в частта, с което е отменено решението на първата инстанция по иска по чл. 109 ЗС и е постановено ново, с което искът на С. Л., като собственик на етаж от жилищната сграда, ведно с правото на строеж върху 1/2 идеална част от дворното място, собственост на ответника е уважен като Б. Г. е осъден да премахне телена ограда, ограждаща дворното място, зад входа на избата от западната страна на двора и зад входа на жилищната сграда от изток, успоредно на [улица], в което е разположена сградата.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: