Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 25.02.2016г. по гр. д.№13938/2015г. на ГС София, с което е уважен иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ.

Жалбоподателят –М. И. Б., чрез процесуалния си представител, поддържа, че с решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.

Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение, въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил М. Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител, да заплати на [фирма] на осн. чл. 74 от ЗЧСИ, сумата в размер на 8 356,63 лв., представляваща неправомерно невъзстановена от ЧСИ разлика между преведената от ищеца сума в размер на 38 100 лева като задатък за участие в публична продан по изп. дело № 20098380405629 и възстановената от ответника сума в размер на 29 743, 37 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 30.06.2014 г. до окончателното й изплащане, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава за периода от 04.04.2013 г. до 29.06.2014 г. в размер на 1051,53 лв.

Установено е по делото, че дружеството е участвало в публична продан на недвижим имот, по която за купувач е обявен И. Г. М.. Установено е също така, че дружеството, като участник в публичната продан, е превело сума в размер на 38 100 лева като задатък за участие в проданта. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 493, т. 2 ГПК внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са обявени за купувачи. Прието е за установено, че в конкретния случай сумата по задатъка е възстановена на едно трето лице - П. К., въпреки подадената от дружеството молба за това на 01.04.2013г. Констатирано е, че едва на 21.05.2013г. е възстановена част от сумата на дружеството, а остатък в размер на 8 356,63лева не е възстановен.

Установено е, че сумата от задатъка е преведена на трето лице, което е подало молба за това на 29.03.2013г., но същото не представлява дружеството, а и е посочило сметка различна от посечената в самото изпълнително делото сметка на дружеството. От изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза, която съдът също е кредитирал като обективна и обоснована, се е установило, че молбата, подадена по пощата до ответника на 29.03.2012 г., не е подписана от А. Й.- единствен представител на ищцовото дружество. Съдът е констатирал, че ЧСИ е бил в известност на действителната сметка на ищцовото дружество с оглед констатираното от вещото лице, че сметката от която е разпоредено плащането на задатъка и тази по-която впоследствие на 21.05.2013 г. е възстановена част от него са една и съща.

При тези данни съдът е приел, че имуществените вреди, които ищецът-дружеството, е претърпял в следствие на тези незаконосъобразни действия, е излизането от патримониума му на сумата, депозирана като задатък по процесната публична продан и превеждането им по сметка на едно трето за изпълнителното производство, Съдът е счел, че причинната връзка е налице, тъй като вредата е пряка последица от неправомерните действия на ЧСИ и не би настъпила без тях. Посочено е, че определящ е вида дейност, както и че частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е, че действията на ЧСИ по приложението на чл. 493, ал. 1 ГПК във връзка с превеждане на сумата по сметка на трето лице са неправомерно предприети от него в качеството му на частен съдебен изпълнител, като увреждането на ищеца се явява пряка и непосредствена последица от тях. В конкретния случай с оглед изложените мотиви съдът е счел, че искът по чл. 74 ЗЧСИ е основателен, поради което на дружеството следва да бъде присъдена сумата в размер на 8 356,63 лв., представляваща неправомерно невъзстановена от ЧСИ разлика между преведената от ищеца сума в размер на 38 100 лева като задатък за участие в публична продан. Прието е, че разпоредбата на чл. 75 ЗЗД не намира приложение в случая, тъй като се касае за настъпили вреди от правнорегламентирана дейност.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли въззивния съд при посочена от първоинстанционния съд в доклада неправилна квалификация да даде указания относно подлежащите на доказване факти с оглед точното приложение на материалния закон, съществува ли задължение на съдебния изпълнител да извършва проверка за процесуалната легитимация на наддавача, депозирал писмено искане за възстановяване на задатък по осъществена публична продан с оглед разпоредбата на чл. 489 ГПК, приложими ли са разпоредбите на чл. 75 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД по отношение частно вземане на наддавача за възстановяване на внесения от него задатък за участие в публична продан в случаите, кога ЧСИ е престирал на лице, което въз основа на надвусмислени обстоятелства са е явило като овластено да получи изпълнението. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о. на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените от жалбоподателбя въпроси и на соченото от него основание. В съответствие с практиката на ВКС/ изразена и в цитираното от въззивния съд решение от 26.05.2014г. по гр. д.№5886/2013г.,ІV г. о. на ВКС/ съдът е определил правното основание на иска, като е приел, че не може да се търси отговорност от ЧСИ на основание чл. 59 ЗЗД, след като в специален закон – чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители - е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ, тъй като ако няма основание за непозволено увреждане, ще бъде отхвърлен иска, а дали има неоснователно обогатяване от друго лице е предмет на друго правоотношение. В практиката е прието, че в случаите, когато сумите по изпълнително дело са внесени изцяло /постъпили по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка/ те принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях. Приема се, че от процесуалното естество на правната уредба следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред ), с който нормата скрепява негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва въздържане от действие, поради което при тази дейност не може да настъпи неоснователно разместване на блага, а отговорността би могла да е деликтна. В решение от 08.04.20010г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 474/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ПК, се приема, че частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и че фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл. 74 ал. 1 ЗЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка. В постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение от 21.09.2011г. по гр. д.№1124/2010г. на ВКС, ІІІг. о., решение от 04.10.2010г по гр. д. № 920/2009т на ІV г. о и в решение от 31.05. 2011г по гр. д. №1445/2009г на ІV г. о на ВКС, е прието, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. Приема се, че пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител - тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е дал точна правна квалификация на предявения иск и го е уважил като е съобразил всички доказателства по делото.

Така установената практика не се налага да бъде променяна поради промяна в обществените отношения, предмет на регулацията, поради което не е налице соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

На ответника по жалба не следва да бъдат присъждани разноски пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за направени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 25.02.2016г. по гр. д.№13938/2015г. на ГС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: