ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 324

София, 31.03.2016г.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5478 по описа за 2015г. и приема следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат К. К. лично и като процесуален представител на В. С.Д. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд П. от 25.VІ.2015г. по гр. д. № 169/2015г.

Ответницата по касационната жалба Д. С. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл. 287 ал. 1ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:

С обжалваното въззивно решение П. по въззивна жалба само на ответниците е потвърдил решението на Шуменския ОС от 23.Х.2014г. по гр. д № 98/2014г., с което В. С.Д. и К. Н.К. са осъдени да заплатят на С. Х. солидарно 8000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на разпространено в писмен вид и публично невярно твърдение, съдържащо се в молба вх. № 22388/17.VІІ.2013г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане.

Въззивният съд е оценил като неоснователно оплакването на ответниците за недопустимост на първоинстанционното решение – те са бланкетни и не намират опора в материалите по делото; в дискрецията на ищеца е изборът на вида и обема на търсената защита, вкл. в случай, че разполага с възможност...