Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Я. К. В. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Е. Я. от САК срещу решение № 1302 от 17.6.2015 г, постановено по гр. дело № 1371/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което е потвърдено решение № 2712 от 16.4.2014 г, по гр. дело № 16171/2011 г по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, I-11 състав.С първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от Я. К. В. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ за сумата 500 000 лв.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.

Ответникът по касационната жалба Прокуратурата на РБ оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Подържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.Респ. подържа, че касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че с разпореждане от 28.7.2004 г по нохд № 6 828/2004 г по описа на СРС, НК, 15 състав, на основание чл. 293а ал. 5 НПК отм. съдебното производство по това дело е прекратено и същото е върнато на СРП за отстраняване на посочени в мотивите на съдебния акт нарушения и внасяне на делото в съда в 1-месечен срок.Посоченото разпореждане съдържа данни, че на 4.7.1995 г срещу обвиняемия Я. К. В. е повдигнато обвинение за извършено на 22.6.1995 г престъпление по чл. 152 ал. 1 т. 2 от НК, а на 10.2.1999 г му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 150 от НК.С последващи постановления за повдигане на обвинения от 28.7.1999 г, от 24.1.2003 г, от 13.5.2004 г и от 6.7.2004 г обвиненията са прецизирани, като с постановлението от 24.1.2003 г срещу В. е повдигнато и обвинение в извършено престъпление по чл. 142 ал. 1 от НК, а с постановленията от 13.5.2004 г и 6.7.2004 г - и обвинение по чл. 142 ал. 1 он НК.В разпореждането е посочено, че за всяко едно от визираните три престъпления към момента на подаване на молбата по чл. 239а ал. 1 от НПК отм. на 12.7.2004 г са изтекли установените в закона срокове, и че в досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, а внесения обвинителен акт не отговаря на разпоредбата на чл. 235 НПК отм., тъй като е допусната своеобразна компилация между предвидените в чл. 142 ал. 1 от НК и чл. 142а ал. 1 от НК състави на престъплението, допълнени с несъставомерни елементи от обективна страна-сила и заплаха и по този начин внесения обвинителен акт накърнява по недопустим начин правото на защита на обвиняемия, което нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на наказателното производство.С определение от 24.9.2004 г по нохд № 8 361/2004 г по описа на СРС, НК, 15 състав, на основание чл. 239 ал. 6 вр. ал. 5 НПК отм. е прекратено наказателното производство водено срещу Я. В., тъй като в дадения на Прокуратурата срок от 1 месец е допуснато ново съществено нарушение на процесуалните правила, а именно след повдигане на прецизираното обвинение и неговото предявяване не е бил извършен разпит на обвиняемия, което нарушение е особено съществено и не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство.При тези данни, съдът е приел, че повдигнатото срещу В. обвинение е незаконно, тъй като е прекратено на основание чл. 239 ал. 6 от НПК отм., която хипотеза се приравнява на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на обвинението, като основанието за ангажиране на отговорността на Прокуратурата за вреди е по чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето.Относно възражението на Прокуратурата на РБ за погасяване по давност на исковата претенция, съдът е приел следното: наказателното производство спрямо ищеца във връзка с повдигнатите обвинения е прекратено на 24.9.2004 г, а общата петгодишна давност по чл. 110 е изтекла на 24.9.09 г т. е две години два месеца и 4 дни преди датата на подаване на исковата молба в съда /28.11.11 г/.Предвид но което предявените искове са отхвърлени като неоснователни, тъй като са погасени по давност.

В изложението на основанията по чл. 284 ал. 3 от ГПК касаторът сочи касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК.Формулира следния материално правен въпрос, за който подържа, че не е налице съдебна практика, а същия е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото: Кой е началния момент, от който започва да тече петгодишната погасителна давност, в случай в който се извършва окончателно произнасяне относно размера на наказанието, което следва да изтърпи осъдения в производството по чл. 306 от НПК, така нар. комулация, тъй като едва тогава става ясно какво е реалното наказание за изтърпяване и има ли необходимост пострадалия да търси обезщетение за вреди.

Соченото касационно основание не е налице.Отговор на въпроса от кой момент започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата вреди е даден с т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г по тълк. гр. дело № 3/2004 г, ОСГК на ВКС, където е посочено, че отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ; от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ; от влизане в сила на определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният съд отмени поради липсата на законно основание, приложените от първоинстанционния съд принудително лечение или принудителни медицински мерки - чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ; от влизане в сила на въззивното решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд за налагане на административна мярка - чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ; от влизане в сила на определението, с което е отменена мярката задържане под стража - т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.Обстоятелството, че е извършена комулация на деянията не измества началния момент, от който започва да тече давността.Поради това макар и формулиран на различна плоскост поставеният въпрос се свежда единствено до отговора, даден в т. 4 от цитираното Тълкувателно решение.Следователно не е налице касационното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като въпросът е разрешен по задължителен начин, с Тълкувателно решение.

Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1302 от 17.6.2015 г, постановено по гр. дело № 1371/2015 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.