Производството е по реда на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА.

Образувано е по искова молба на [фирма], представляван от С. Б. И. чрез адв. Г. Г. за отмяна на арбитражно решение от 6.08.2012г., постановено по арб. дело №44/2012г. на Международен арбитражен съд при Сдружение “Алианс за правно взаимодействие”, с което търговецът е осъден да заплати на [фирма] сумата от 1 638 750 лв., представляваща обезщетение за вреди на основание чл. 17 от нотариално заверен договор от 17.06.2010г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и за сумата от 213 750 лв. неустойка на основание чл. 14 от нотариално заверения договора с дата 17.06.2010г. за периода от 1.08.2011г. до 24.02.2012г., ведно с арбитражни разноски и адвокатски хонорар.

Твърди се, че предвид разпоредбата на чл. 47, т. 3, пр. 2 от ЗМТА решението противоречи на обществения ред на Р. Б. тъй като с него са нарушени два основополагащи и конституционно гарантирани принципа – принципа на добросъвестността и принципа за гарантиране на страните на справедлив процес, като тяхна еманация са чл. 3 ГПК и чл. 8, ал. 2 от ЗЗД и чл. 289 ТЗ. Поддържа се, че в случая арбитражният съд се е задоволил само с изброяване на доказателствата по делото, без да е обсъдил правнорелевантните за спора факти и доказателства в тяхната цялост, доводи и възражения, в какъвто смисъл е решение №169 от 13.12.2011г. по т. д. № 660/2011г. на ВКС, ТК, Іт. о. Ищецът счита, че ако съдът беше обсъдил писмените и гласните доказателства в тяхната цялост щеше да достигне до извод за свързаност на страните по договор за доставка на слама от пшеница с дата 1.06.2010г. / т. н. в арб. решение “голям договор”/, а именно дружеството ищец [фирма] – продавач и [фирма] купувач, което води до извод, че двете дружества са сключили симулативна сделка. Целта на сключената симулативна сделка е да се увредят правата и интересите по един недобросъвестен начин на третата страна по основното правоотношение - тези на ЕТ, като уговорят привидно надвишаващи вреди при хипотезата на неизпълнение на задължението за доставка на слама от страна на [фирма], което неизпълнение се обвързва по тенденциозен и превратно уговорен начин с неизпълнението на задължението на ЕТ да престира същото количество слама по основното правоотношение – договор за доставка от 17.06.2010г. / т. н. “малък договор”/. Поддържа, че “големия договор” представлява абсолютна симулативна сделка по отношение на уговорената в него клауза за неустойка, факт който е убягнал от вниманието на решаващия орган” и безмълвен за шокиращите косвени доказателства, които правят симулацията в предмета на уговорената неустойка по “големия договор” напълно явна”. След като прави подробен анализ за персоналния състав и структура на дружествата [фирма] и [фирма], на това, че са част от една и съща корпоративна структура и нейните финансови резултати се отчитат по Закона за счетоводството в рамките на един консолидиран годишен отчет, ищецът поддържа, че извършената счетоводна операция между [фирма] и [фирма] за заплащане на неустойка, представлява операция по скрито разпределение на дивидент. На плоскостта на процесуалното право, според ищеца, т. н. “голям договор” е следвало да бъде изключен от доказателствата от решаващия орган/ РО/, а не да основава решението си на мнимите уговорки в него. Поддържа се също така становище, че т. н. “голям договор” е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД и чл. 38 ЗЗД, доколкото в режим на органно представителство на юридическото лице, сделката е сключена от лице договарящо “сам със себе си”. Излага съображения, че от преценката на доказателствата по делото следва извода, че между [фирма] и [фирма] е сключено споразумение за увреждане на ЕТ чрез сключването на договора от 1.06.2010г. и използването на арбитражния процес като симулативен процес представлява злоупотреба с права с оглед на превратното упражняване на процесуално правни и материално – правни възможности. Поддържа се, че арбитражния съд не е изследвал докрой сложните отношения между страните по делото доколкото е следвало на ЕТ да бъде гарантирано правото да предложи в хода на процеса изпълнение на първично дължимото по договора за доставка на сламата, заедно с обезщетение за забавата ако кредиторът е имал интерес от изпълнението.

В раздел ІІ на исковата молба ищецът поддържа противоречие на арбитражното решение с основополагащи принципи за равно третиране на публичната и частната собственост арг. от чл. 17 и чл. 18 от Конституцията на Република България. Според ищеца на стр. 67 и стр. 68 от арбитражното решение арбитражният състав е изложил противоконституционни доводи, че само по отношение на публичните държавни задължения свързаността между субектите, които извършват сделки е основание да се предположи привидност на съглашенията, респ. е налице икономическа логика за търсене на обективна симулация, извод, който противоречи на принципа на разно третиране на публичната и частната собственост, доколкото постъпленията във фиска, респ. публичноправните вземания на държавата и общините не следва да се поставят в привилегировано положение досежно вземанията на частно-правните субекти по граждански и търговски дела.

В раздел ІІІ на исковата молба се твърди нарушение на принципа “non bis in idem” като съдът по недопустим начин е кумулирал и едновременно присъдил неустойка и обезщетение за вреди за едно и също неизпълнение – неустойка и обезщетение по чл. 82 ЗЗД за претърпяна загуба. Според ищеца когато размерът на обезщетението за вреди надвишава размера на вредата, то се дължи по-голямата сума, но не и двете едновременно.

В раздел ІV на исковата молба ищецът излага съображения за противоречие на арбитражното решение на обществения ред на РБ, доколкото решаващият орган не е подложил на пълна и обективна оценка действителността на уговорената неустойка в договора от 17.06.2010г. и тази уговорена между двете юридически лица в договора от 1.06.2010г. с оглед на съответствието им с чл. 9 и чл. 26 ЗЗД. Във връзка с доводите за нищожност на клаузата за неустойка в чл. 14 от договора от 1.06.2010г. е цитирана съдебна практика на ВС и ВКС. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Представя списък за направените пред тази инстанция разноски.

Ответникът по иска [фирма], в писмен отговор, поддържан в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск на основание чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Претендира за направените в настоящото производство разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като обсъди доводите на страните във връзка поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение, приема следното:

Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Атакуваното решение е постановено на 6.08.2012г. Исковата молба е подадена на 20.08.2012г. Законният 3-месечен срок е спазен, което обуславя процесуалната допустимост на предявения иск.

А. съд се е произнесъл по иск на [фирма], представлявано от изп. директор Л. А. за заплащане на сумата от 213 750 лв., представляваща неустойка по чл. 14 на договор от 17.06.2010г. за доставка за периода от 1.08.2011г. до 24.02.2012г. и за сумата от 1 638 750 лв., представляваща обезщетение за вреди по чл. 17 от същия договор поради виновно неизпълнение на договорното задължение на ответника по иска ЕТ С. И.. Размерът на вредите е определен като разлика между изплатена от ищеца неустойка на [фирма] по договор от 1.06. 2010г. в размер на 1 852 500 лв. и уговорената в чл. 14 на договора от 17.06.2010г. неустойка от 213 750 лв. Според чл. 14 на договора от 17.06.2010г. при неизпълнение на периодични доставки ответникът, като доставчик на слама за ищеца, дължи неустойка в размер на 25 лв. за всеки недоставен тон, както и обезщетение за вреди над размера на неустойката, съгласно чл. 17. Исковете са уважени, като в решението си решаващия орган подробно е изложил извършените процесуални действия по исканията на страните за събиране на доказателства във връзка с твърдените от тях обстоятелства по основателността и срещу основателността на обективно предявените искове по чл. 92 и чл. 82 ЗЗД, и съображения по възраженията на ответника за действителност на договора от 17.06.2010г. като симулативна сделка от категорията на абсолютните, за валидността на договора от 1.06.2010г. между ищеца и [фирма], че същия е антидатиран и е създаден за целите на арбитражния процес, по възраженията за прекомерност на неустойката по договора от 1.06.2010г., че претърпяната от ищеца вреда не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от 17.06.2010г., по възражението, че ищецът не е положил грижата на добрия търговец, защото не е осигурил заместваща доставка за [фирма] през времето на неизпълнение на договора от продавача – едноличен търговец, на доводите за привидност на договора между [фирма] и [фирма] поради свързаност на лица по смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ.

Съгласно чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА арбитражното решение може да бъде отменено от Върховен касационен съд по исков ред, ако страната, която иска отмяната, докаже, че то противоречи на обществения ред на Р. Б. Съдебната практика на ВКС приема, че при втората хипотеза на чл. 47, т. 3 ЗМТА решението на арбитражния съд ще е в противоречие с обществения ред, тогава когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, както и конституционно установени основни принципи на правовия ред в Р. Б. като принципите за законност, за равнопоставеност на страните в процеса, за правото на справедлив процес и състезателното начало и др. Не всяко обаче нарушение на материалния и процесуалния закон, което е допуснато от арбитражния съд, представлява основание за отмяна на решението по чл. 47, т. 3, пр. второ от ЗМТА.

Не е налице основанието по чл. 47, т. 3 пр. 2 ЗМТА по отношение на твърдението в раздел І на исковата молба за нарушение на принципа на добросъвестността и принципа на гарантиране на страните на справедлив процес. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Налице е злоупотреба с процесуални права когато се организира симулативен процес за да се прикрие със съдебното решение действителното правно положение между страните. Понеже недобросъвестността не се предполага, страната която я твърди трябва да я докаже. При наличието на валидна арбитражна клауза в процесния договор, предявяването на иск пред арбитражния съд във връзка с неговото неизпълнение представлява призната от закона възможност за защита на произтичащите от договора права на страните, поради което не може да се преценява предявения иск като “злоупотреба с споцесуални права”. Гаранция за справедлив процес е съблюдаването на принципа за равенство и състезателност в процеса, което означава правото на всяка страна да участвува в процеса и да разполага с еднакви процесуални права за да защити свое нарушено право или да се защити от твърдения, че е нарушила чуждо право. В случая ищецът не се позовава на допуснати от арбитражния съд нарушения на правила, които да са ограничили принципа на равенство и състезателност в процеса, като например ограничаването да се ангажира доказателства в подкрепа на свои твърдения срещу претендираното от дружеството право. В обобщен вид изложените от ищеца доводи в раздел І на исковата молба съставляват не конкретно твърдение за нарушение на основен принцип на правопорядъка, а оплакване за незаконосъобразност на изводите на арбитражния съд, поради което те са ирелевантни към соченото основание по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТО. Обсъждането на правнорелевантните за спора факти и доказателствените средства, които ги установяват, възприемането или невъзприемането на доводи на страните или техни възражения по съществуването на материалното право е израз на волята на решаващия орган, сезиран да се произнесе по спорното материалното право. Не е ясно какъв основен принцип на правопорядъка е нарушен с твърдението, че ищецът не е използвал правни средства за да получи реално изпълнение по договора, вместо което се претендира неустойка, от което се извежда извод за конвертирането на престацията от непарична в парична. Без да се навлиза в преценката на тяхната правилност, в решението на арбитражния съд са изложени подробни мотиви за задълженията на страните по договора за продажба и неизпълнение на задължението на продавача да достави стоката на купувача въпреки отправените му нотариални покани. С оглед на лимитивно посочените основания от чл. 47 ЗМТА и характера на производството за отмяна на арбитражно решение в настоящото производство не може да се извършва проверка за правилността на изводите на арбитражния съд по въведените в раздел І на исковата молба доводи относими към прилагането на материалнито право / чл. 26, чл. 40, чл. 82 и чл. 92 ЗЗД/ – за свързаност между ищеца и третото лице [фирма] и намерението за увреждане на продавача – ищец по настоящото дело, за разкриване на симулация на сделката между двете дружества, за съотношението неустойката и вреда.

Не са налице основания за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, т. 3, пр. 2 ГПК по изложените в раздел ІІ и раздел ІІІ на исковата молба съображения. Според настоящия състав на ВКС, ТК не е налице твърдяното от ищеца противоречие на оспорваното решение с принципа за равно третиране на двата вида собственост – публичната и частна собственост в Конституцията на РБ в чл. 17 и чл. 18. Не съставлява нарушение на основен принцип на правопорядъка уважаването на иск за неустойка и за вреди на основание чл. 92 и чл. 82 ЗЗД с правопораждащ факт сключения между страните договор за продажба. Обстоятелството, че арбитражният орган не е възприел доводите на едноличния търговец за симулация на сключения между двете дружества договор с цел увреждане, изведено чрез свързаност на лицата по параграф 1 от ДР ТЗ, е довод за неправилност на решението, но не и че нарушен основен принцип на правопорядъка. Както беше посочено, недопустимо е в производството по чл. 47 от ЗМТА да се извършва проверка на правилността на арбитражното решение, защото Върховният касационен съд не е нито въззивна, нито касационна инстанция.

Не е налице нарушение на обществения ред по смисъла на чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА на основание съображенията изложени в раздел ІV на исковата молба. Уважаването на осъдителния иск за неустойка по чл. 92 ЗЗД, обезпечаваща изпълнението на задължението на продавача за доставка на договорената стока в посочените в договора срокове, не би могло да се квалифицира като основание за отмяна по чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА, тъй като искът не е недопустим. В хода на арбитражния процес ответникът не е релевирал възражение за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 14 на договора от 1.06.2006г. поради нарушение на закона или добрите нрави, поради което решаващият орган не се е произнесъл. Не подлежи на проверка в това производство законосъобразността и обосноваността на фактическите и правни изводи на арбитражния съд относно доводи на ответника за прекомерност на неустойката по договора от 1.06.2010г., тъй като са израз на осъществената от него правораздавателна дейност. ВКС не е инстанция по същество на спора за да навлиза в самия правен спор, нито като касационна такава по отношение на правилността на решението на АС, а е обвързан изцяло само от наведените в исковата молба по този иск и предвидени чл. 47 ЗМТА изчерпателно изброени основания за отмяна на арбитражното решение.

По изложените съображения искът на ищеца като неоснователен ще следва да бъде отхвърлен. Ще следва да се присъдят документираните разноски за тази инстанция в размер на 120 000лв., които видно от представеното платежно нареждане от 26.10.2012г. са преведени на адв. д. “Д., Н., П.” като процесуален представител на дружеството-ответник.

Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ

като неоснователен иска на ЕТ С. Б. И. с фирма “С. И.”, съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 за отмяна на решение от 6.08.2012г., постановено по арбитражно дело № 44/2012г. на Международния арбитражния съд при Сдружение “ Алианс за правно взаимодействие”, със седалище в [населено място].

ОСЪЖДА

ЕТ С. Б. И. с фирма “С. И.” да заплати на [фирма] – [населено място] разноски в размер на 120 000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: