В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 1696 по описа за 2011г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ЗК [фирма] [населено място],представлявано от изпълнителния директор С., чрез процесуалния представител юрисконсулт В. против въззивно решение от 21.03.2011г. по в. гр. д.№ 8754 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 14.01.2009г. по гр. д.№ 3913 по описа за 2008г. на Софийски районен съд, в частта, с която И. А. Я. е осъден да заплати на основание чл. 203 ал. 2 от КТ,във вр. с чл. 79 ал. 1, чл. 86 от ЗЗД сумата от 11 877.70лв.,ведно със законната лихва, считано от 11.02.08г. и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени така предявените искове и са присъдени следващите се разноски.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочат всички хипотези на нормата на чл. 280 ал. 1 от ГПК по поставен въпрос във връзка с приложението на чл. 269 от ГПК и по-специално –дали въззивният съд може служебно да се произнесе по незаявено от ответника възражение /че не е получил парични суми на исковата стойност по застрахователни премии/.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да счете за неоснователен висящия иск - въззивният състав е приел, че не е налице състава на чл. 203 ал. 2 от КТ,защото не е установен нито един от комулативно изискуемите се елементи от състава на цитираната норма – виновно неизпълнение на договорно задължение, имуществена вреда и причинна връзка между тях.Посочил е, че съгласно трудовия договор на ищеца - той е заемал длъжността ”специалист” и по длъжностна характеристика не е имал задължение да получава и отчита премии по сключени договори./Отделно е приел за неустановено, че процесните премии, за които работодателят е твърдял, че не са отчетени съгласно установения ред – са сключени именно от ищеца/.В. съд е посочил и че липсват доказателства за наличие на причинена имуществена вреда на работодателя от ищеца, тъй като единственото което е установено от заключението на приета експертиза, че не е била въведена информация в наличната информационна система, но не и че липсва исковата сума от 11 877.70лв./

При тези мотиви - поставеният от касатора въпрос във връзка с приложението на чл. 269 от ГПК -не е годно общо основание за допустимост, съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, защото не е свързан с решаващите мотиви на съда. В случая не става въпрос за произнасяне от страна на въззивния съд по незаявено от ответника възражение, а за изпълнение на задължението му да обсъди всички елементи на основанието на иска по чл. 203 ал. 2 от КТ,с които е бил сезиран.Няма друга възможност за въззивния съд да изпълни задължението си да прецени всички ангажирани по делото доказателства и твърденията на страните, като изложи собствени доводи по съществото на спора, без да се произнесе по въпросите за това – дали е налице допуснато нарушение, съставлява ли то противоправно деяние, причинена ли е от ответника вреда, налице ли причинна връзка между нарушението и вредата, налице ли е вина и в каква форма, ответникът работи ли по трудов договор при ищеца, обектът на нарушението свързан ли е с изпълнението на негови трудови задължения.

Не е налице и специално основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 от ГПК, тъй като поставеният въпрос вече е изяснен, по него практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения и не се налага промяна.Като пример могат да бъдат посочени решения № 702 от 5.01.2011г. по гр. д.№ 1036/09г. на ІV г. о., № 325 от 22.07.2011г. по гр. д.№ 954/10г. на ІV г. о.,№ 341 от 27.07.2010г. по гр. д.№ 1218/09г. на ІV г. о.,където единно се приема, че относно правилността на първоинстнационното решение - въззивният съд е обвързан с посочените в жалбата пороци. Надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касационно обжалване на въззивното решение.В случая –обаче –изложените от въззивния съд мотиви не са в нарушение на чл. 269 от ГПК,а в изпълнение на

задължението му по чл. 235 от ГПК

.

Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.03.2011г. по в. гр. д.№ 8754 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.