ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120

[населено място], 24.02.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията К. т. д. №693/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба

К. С. М. от[населено място], чрез адв. С. К. - Б. срещу решение №VІ-23 от 4.05.2010г., постановено по гр. дело № 198/2010г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решение № ХІІІ-1675/13.02.2009г. по гр. дело №5649/2009г. на Б. районен съд.

С това решение са отхвърлени обективно съединените искове по чл. 279, ал. 1 във връзка с чл. 276, ал. 2, т. 6 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу ЗД [фирма] за заплащане на неимуществени вреди и мораторни лихви по застраховка “Злополука на пътниците в обществения транспорт и местата в МПС”. За да потвърди обжалвания резултат на първоинстанционния съд, Б. окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал да е настъпила трайна загуба на работоспособност от претърпяното увреждане от ПТП, тъй като изплащането на обезщетението е в пряка връзка с процента на настъпилата трайна загуба. С оглед на липсата на доказателства, счетено е, че липсата на дефиниция на понятието трайна загуба на работоспособност в закона е без значение за изхода на делото. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Позовава се на предпоставките за допускане на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по материалноправния въпрос: в кои случай и каква трябва да бъде степента на увреждане за да е налице “временна” или “трайна”...