ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41

[населено място], 26.01.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД

, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети декември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

след като разгледа, докладваното от съдията К. т. д. № 529/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на [фирма] – Плевен, чрез адв. А. Г. срещу решение №120 от 16.03.2010г. по в. гр. дело №62/2010г. на Плевенския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на дружеството срещу [фирма] – Плевен. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част като неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът сочи три материалноправни въпроса от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, поради липсата на съдебна практика. Посочва, че материалноправния въпрос влогоприемателят по режим “ митническо складиране” освобождава ли се от задължението да пази вещите при условията на чл. 255, ал. 2 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на съдилищата – определение от 21.05.2007г. по ч. гр. дело №1710/2007г. на Плевенския районен съд, VІ гр. състав.

Касаторът [фирма], чрез адв. С. М. е обжалвал въззивното решение в неговата осъдителна част и поставя следния въпрос

: преклудира ли се правото на възражение за изтекла давност, ако същото не е направено с отговора по чл. 131 ГПК. Позовава се на противоречива съдебна практика по този въпрос и сочи две съдебни решения: №280 от 20.03.1992г. по гр. дело №116/1992г. на І г. о. на ВС и №917/ от 12.10.1995г. по гр. дело №655/1995г. на ІІ г. о. на ВС,...