Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Р. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 3144 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Я. С., чрез адв. Я. С. срещу решение № 445 от 27.01.2022 г., постановено по адм. дело № 5962/2021 г. по описа на Административен съд – София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора, подадена чрез процесуалния му представител срещу писмо изх. № БНБ-02130 от 08.01.2021 г. издадено от директора на Дирекция „Регистри“ към Българска народна банка (БНБ), в което е обективиран отказ за издаването на справка с информация относно кредитната му задлъжнялост.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени съображения, че относно представителството на физически лица и юридически лица Закона за адвокатурата (ЗАдв) е специален закон и фигурата на адвоката и неговите правомощия са уредени именно в ЗЗД, поради което не могат да бъдат ограничавани от друг закон. В Закона за кредитните институции (ЗКИ) не е предвидено изискване за нотариално заверено пълномощно. В нормата на чл. 62, ал. 5, т. 1 ЗКИ е уредена възможността на банката да даде информация, представляваща банкова тайна за отделни клиенти, с тяхно съгласие, но законът не посочва под каква форма трябва да е даденото съгласие. Едва в Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър (наречена Наредбата) се съдържа изискване относно формата на пълномощното. Касаторът счита, че е налице противоречие между Наредбата и ЗАдв., поради което закона следва да има превес над уреденото в наредбата. Касаторът твърди, че изискването за нотариално заверено пълномощно противоречи и на чл. 134 от Конституцията на Република България. В Конституцията на Р. Б. изрично е посочено, че отношенията адвокат – клиент са уредени в ЗЗД, който е специален спрямо всички нормативни актове. В касационната жалба са изложени съображения, че обжалваното решение е необосновано, защото при постановяването му, съдът е изложил противоречиви мотиви. Съдът първо е посочил, че жалбата е недопустима, а после се е произнесъл, че е неоснователна. Иска решението да бъде отменено.

Претендира разноски по делото определени от съда по справедливост, поради пряката роднинска връзка между процесуалния представител и представлявания.

Ответникът - директорът на Дирекция „Регистри“ към БНБ, чрез юрк. Щ. оспорва касационната жалба. Излага съображения, че процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, а е част от административното производство. В него не е постановен отказ за издаване на документ и същото не е финален акт. Писмото не е от категорията административни актове, уредени в чл. 151 ЗКИ.

Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото.

Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При осъществената служебната проверка на съдебното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият касационен състав констатира наличие на основание по чл.209, т.2 АПК за неговата отмяна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор подадена чрез процесуалния му представител срещу писмо изх. № БНБ-02130 от 08.01.2021 г. издадено от директора на дирекция „Регистри“ към БНБ, в което е обективиран отказ за издаването на справка с информация относно кредитната му задлъжнялост.

Съдът е изложил противоречиви мотиви. Първоначално е посочил, че жалбата на Я. С. се явява недопустима, защото е подадена срещу акт, не подлежащ на оспорване. В последствие е прието, че оспорваното писмо притежава белезите на индивидуален административен акт и са изложени мотиви по същество на спора.

Съдът е приел, че писмото представлява отказ за издаване на административен акт, макар че дава пояснения за процедурата по издаване на справка, както и във връзка с изричното изискване на чл. 22, ал. 2 от Наредбата. В обжалваното решение е посочено, че ЗКИ е специален закон по отношение на ЗАдв. Н. е извод, че от ЗКИ е видно, че адвокатите не попадат сред лицата и/или органите, на които се предоставя информация, представляваща банкова тайна, поради което съдът е приел за правилен и законосъобразен изводът на директорът на Дирекция „Регистри“, че представеното адвокатско пълномощно следва да е нотариално заверено, за да се разкрие исканата информация по реда на чл. 62, ал. 5, т. 1 ЗКИ.

Поради изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стойчев като неоснователна.

Решението е недопустимо.

Видно от съдържанието на обжалваното писмо изх. № БНБ-02130 от 08.01.2021 г. издадено от директора на дирекция „Регистри“ към БНБ в него не се съдържа отказ да бъде предоставена информация относно кредитната задлъжнялост на Я. С.. Ето защо не е налице отказ за предоставяне на информация, който да подлежи на съдебен контрол. Обжаланото писмо има уведомителен характер. С него се уведомява касатора, чрез процесуалния му представител, че правото на едно лице да получи информация от ЦКР по реда на чл. 21 и чл. 22 от Наредбата се реализира с подаване на писмено заявление лично от лицето или негов представител, упълномощен с изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред ЦКР. Посочено е още, че разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от Наредбата се приема за специална, регламентираща упълномощаването при достъп до информацията от ЦКР, по отношение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗЗД. В обжалваното писмо изрично е посочено, че БНБ ще предостави исканата информация след представяне на изрично нотариално заверено пълномощно, издадено да послужи пред БНБ, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 5 от Наредбата.

Обективираното в писмото изявление не може да се определи като форма на изпълнително-разпоредителна дейност и същото не притежава белезите на индивидуален административен акт. Направеното волеизявление е част от административното производство, но не е финален акт, който да подлежи на обжалване пред съда.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено в недопустимо производство по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, тъй като оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, т. е. липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Следователно жалбата на Я. С., чрез адв. Я. С. е била процесуално недопустима, което води до недопустимост и на производството по адм. дело № 5962/2021 г. по описа на Административен съд – София-град.

В тежест на касатора следва да бъдат възложени претендираните от БНБ разноски. В полза на ответника се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 200 лева.

По така изложените съображения, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК , а жалбата на Я. С., чрез адв. Я. С. да се остави без разглеждане, като образуваното по нея съдебно производството бъде прекратено.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 445 от 27.01.2022 г., постановено по адм. дело № 5962 по описа на Административен съд – София-град за 2021 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Я. С., чрез адв. Я. С. срещу писмо изх. № БНБ-02130 от 08.01.2021 г. издадено от директора на Дирекция „Регистри“ към Българска народна банка.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Я. С., с [ЕГН] и адрес : гр. София, [жк], [улица], да заплати на Българска народна банка сумата от 200 лева, разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ДАРИНА РАЧЕВА