Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано е по частна жалба на СИИ СЕКЮРИТЕЗ” А., гр. С. срещу разпореждане от 24.02.2010г. по гр. д. №330/2008 г. на Сифийския апелативен съд, с което по молба на “Б” О. срещу него е издаден изпълнителен лист въз основа на осъдителното решение, постановено по делото. С частната жалба се поддържа оплакване за неправилност и недопустимост на разпореждането, с молба да бъде отменено и отхвърлена молбата за издаване на изпълнителен лист. Според частният касатор настоящият случай не попада във визираните в чл. 242 от ГПК хипотези за предварително изпълнение на решението. Счита за недопустимо издаването на изп. лист за лихви, защото последната е отделен иск и няма характер на обезпечение по смисъла на чл. 242 ГПК.

Ответникът по частната жалба БЛИНД” О. по реда на чл. 276 ГПК изразява становище за оставянето й без уважение.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното разпореждане Софийският апелативният съд е постановил издаването на изпълнителен лист въз основа на решението си, с което е оставено в сила решение №561 от 25.06.2009г. по гр. дело №330/2008г. на СГС, с което дружеството - жалбоподател е осъдено да заплати на “Б” О. сумата от 18238.60 лв., представляваща неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.02.2008г. до окончателното й заплащани и разноски в размер на 3844.55 лв.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 404, ал. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, т. е. тези, които имат годен за принудително изпълнение предмет. Тълкуването на чл. 282, ал. 1 ГПК, според който подаването на касационната жалба не спира изпълнението на въззивното решение налага извода, че възможността им за незабавно принудително изпълнение следва по силата на закона. Визираните в чл. 242 ГПК случаи на предварително изпълнение са изключение на изпълнение на невлязло в сила първоинстанционно решение. По изключение първоинстанционния съд може да допусне предварително изпълнение на своето решение, хипотеза различна от изпълнението на невлязло в сила въззивно осъдително решение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо отделение при Търговска колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 24.02.2010 г. по в. гр. д. № 2484/2009 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: