Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 01.04, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева

ч. т.дело №233 /2010 година

Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 121 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Е. „Г” гр. Л. чрез адвокат Е, с вх. №1902/02.03.2010 год. на Сливенския окръжен съд срещу определение №7 от 07.01.2010 год. по ч. гр. д. №714/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 647/23.11.2009 год. по гр. д. №63/2009 год. на Н. районен съд, с което е уважено възражението на ответника „Д” А. за родова неподсъдност на делото. Новозагорският районен съд е квалифицирал предявения от настоящия частен жалбоподател иск като такъв с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради което с оглед цената на иска -над 25000 лв. е приел, че е родово подсъден на окръжен съд. На основание чл. 104, т. 4 ГПК районният съд е изпратил делото по подсъдност на Сливенския окръжен съд. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че фактически е предявен един иск - такъв по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен в нотариална форма, чиято цена е определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК по данъчната оценка в размер на 45545.50 лв., поради което е родово подсъден на окръжния съд.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото е предявил два иска, единият от които е с правно основание чл. 108...