Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар А. С. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 3084 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощниците си, против решение № 389 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело №1690/2021 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед № СД-05-255 от 17.12.2020 г. и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявлението за преместване на нотариус Й. С. в друг съдебен район съобразно дадените указания. Излагат се доводи за неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита, че обективната и субективната предпоставки на чл. 34б, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) не са налице, като изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е в противоречие с установената по делото фактическа обстановка. Излага съображения за неправилност на заключението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което се основава на обстоятелства, настъпили след издаване на постановения отказ за преместване.Касаторът прави искане за отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Й. С., чрез адв. Е. като процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът - Нотариалната камара на Р. Б. не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Пред Административен съд София – град е оспорена заповед № СД-05-255 от 17.12.2020 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместване на района на действие на нотариус Й. С., вписан в регистъра на Нотариалната камара на Р. Б. под № 717, от съдебния район на Районен съд - гр. Шумен в съдебния район на Районен съд – гр. София. Индивидуалният административен акт е постановен, след като с влязло в сила решение № 998/17.02.2020 г. по адм. дело № 4456/2019 г. на Административен съд София – град, оставено в сила с решение № 14634/26.11.2020 г. по адм. дело № 7391/2020 г. на Върховни административен съд, е отменен мълчалив отказ на министъра на правосъдието по делозираното от нотариуса заявление и преписката е изпратена на органа за произнасяне в 14-дневен срок при съобразяване с указанията в съдебния акт. Издаденият изричен отказ, който е оспорен пред първоинстанционния съд, е мотивиран с липсата на обективната и субективна предпоставки по чл. 34б ЗННД.

С обжалваното решение заповедта е отменена и преписката е върната на органа за ново произнасяне по подаденото от нотариус Симеонова заявление вх. № 94-И- 17 от 10.05.2018 г.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД, при спазване на изискванията за форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Обосновава извод, че посочените от нотариуса причини, за които представя доказателства, с оглед тяхното многообразие и интензитет, както и предвид голямото разстояние до гр. София, където е постоянното местопребиваване и месторабота на съпруга, следва да бъдат квалифицирани като „важни“ по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Посочва, че сключването на граждански брак и раждането на дете са настъпили след придобиването на нотариалната правоспособност и независимо от това, че изцяло зависят от волята на нотариуса, то те са най-висше право и ценност за всеки индивид. По отношение на втората предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД приема, че от органа не са представени каквито и да са доказателства за липса на открити към момента на подаване на заявлението свободни места за нотариуси в съдебния район на Софийския районен съд предвид назначения със заповед от 28.05.2018 г. конкурс за заемането на пет вакантни места в този съдебен район и издадени актове за вписване на класираните кандидати, както и в нарушение на задължителните указания, дадени с отменящото мълчаливия отказ решение на същия съд, от министъра на правосъдието не е изследвана необходимостта от откриване на места за нотариуси с оглед броя на населението по постоянен и настоящ адрес в Столична община. Посочва, че с оглед представената справка от ГД ГРО за населението в Столична община към 31.12.2020 г. и съобразно правилото на чл. 10 ЗННД в този съдебен район следва да има 149 нотариуси, а те по данни на нотариалната камера са 139. При тези факти и при съобразяване съгласно чл. 142, ал. 2 АПК на обстоятелството, че през 2021 г. са заличени трима нотариуси в съдебния район на Софийския районен съд, както и че нормата на чл. 10, ал. 4 във вр. с чл. 34б, ал. 1 ЗННД предоставя на министъра на правосъдието правомощие да открие допълнителни свободни места за нотариуси при необходимост с оглед наличието на установени „важни“ причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, първата инстанция достига до извод, че са изпълнени предпоставките за преместване на заявителя, визирани в закона.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Законосъобразно е заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Неправилна е преценката за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при нейното издаване. Административният орган изпълнява вмененото му от чл. 34б, ал. 4 ЗННД задължение за съгласуване на подаденото от Симеонава заявление с Нотариалната камара. Това законово изискване е спазено и по подаденото допълнително заявление, което се установява от представените по делото, съдържащи се в административната преписка решения на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара.

Изводът за допуснато процесуално нарушение поради несъобразяване на органа със задължителните указания, дадени с влязлото в сила решение по адм. дело № 4456/2019 г. на Административен съд София – град, е неправилен. С това решение е отменен мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявлението на Симеонова за преместването й в друг район на действие и преписката е върната на органа за произнасяне с изричен акт в определен срок от влизане на съдебния акт в сила.. Отказът е приет от съда за постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, като в мотивите на решението е обсъждано единствено съдържанието на становището на Нотариалната камера и че то не е задължително за административния орган, който следва да изложи собствени мотиви. Следователно, министърът на правосъдието, извън задължението за издаване на изричен акт по искането, не е обвързан от задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и по какъв начин да възприеме наличието на предпоставките за преместване по чл. 34б, ал. 1 ЗННД при произнасянето си. Отделно от това в хода на първоинстанционното производство по оспорване на последвалия изричен отказ са събрани доказателства за броя на населението на Столична община, а относно конкурса за нотариуси за гр. София, обявен със заповед от 28.05.2018 г. се съдържат мотиви в оспорения акт.

Настоящият състав не споделя извода на съда за наличие на основания за отмяна на оспорената заповед, с която не се разрешава преместване на нотариус Й. С. от съдебния район на Районен съд – гр. Шумен в съдебния район на Районен съд – гр. София.

Дефиниция на понятието „важни причини“ се съдържа в чл. 34б, ал. 2 ЗННД – това са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му, свързани с неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие.

В случая първоначалното искане за преместване се основава на причини от здравословен и семеен характер – сключен граждански брак на 08.09.2017 г., трайна уседналост и служебни ангажименти на съпруга на нотариус Симеонова в гр. София, както и грижи за болния му баща. Впоследствие е заявено ново обстоятелство – предстоящо раждане на дете, като допълнително са приложени доказателства за раждането му на 23.07.2020 г.

Представените от Симеонова доказателства не установяват влошаване на здравословното й състояние към момента на подаване на първоначалното искане (10.05.2018 г.) и впоследствие до издаване на оспорената заповед, водещо до невъзможност да упражнява нотариални функции в този район. Те доказват трудности във връзка със забременяването и износване на дете, които са преодолени с раждането на сина й.

Всъщност основният спорен въпрос по делото е дали самото пътуване от гр. София до гр. Шумен обуславя пълната или частична невъзможност за извършване на дейността поради това, че предполага много време за всекидневното му предприемане или се препятства поради нововъзникналите обстоятелства, свързани с полагането на грижа за семейството с по-голям интензитет от обичайната.

Неправилно първоинстанционният съд приема, че сключването на граждански брак с лице, което има установено местоживеене и месторабота в гр. София, както и раждането на дете обосновават важни причини. Безспорно грижата за детето е задължение на родителите към него, което изисква отделяне на много време и внимание, особено от страна на майката. Посочените причини обаче не са такива, които да са настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му, а напротив – този избор е напълно съзнателен и въпрос на собствено желание. На следващо място, от това не следва автоматично извод, че грижите за детето водят до пълна или частична невъзможност нотариусът да упражнява функциите си в съществуващия район на действие. Безспорно раждането му е най-същественото право за всеки човек и защитата на неговите интереси са залегнали в Конституцията на РБ и Конвенцията на ООН за правата на детето, но това не означава, че решението за това не е предпоставено изцяло от волята на родителите. Необходимостта майката да бъде близо до детето си и да се грижи за него съществува независимо от мястото на осъществяваната дейност, поради което за преодоляване на евентуално частично или временно затруднение да упражнява функции във връзка с отглеждането му или поради заболяване (каквито твърдения и данни няма по делото), разполага с възможността да ползва отпуск за временна неработоспособност. Същото се отнася и за другия родител. Действително съчетаването между професионалната дейност в друг град и качеството на майка е свързано за Симеонова с трудности от различен характер, но тяхното субективно възприемане и житейско оправдание не са достатъчни за признаване на заявеното от нея право за преместване. Изборът семейството да живее в гр. София е личен и обусловен от решението на съпрузите. Единствено голямото разстояние между гр. Шумен и гр. София и необходимото време за ежедневното му изминаване не могат да бъдат квалифицирани като важни причини по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Законодателят изрично въвежда изискването те да са извън волята на нотариуса, а в случая това не е така. Ето защо, неправилно и в противоречие със заложеното нормативно условие съдът обосновава извод за наличие на важни причини по смисъла на приложимата разпоредба.

Доводите на жалбоподателката, че разстоянието между гр. Шумен, където упражнява нотариалните си функции и домът й обричат семейството на раздяла, лишават детето от присъствието на майката и го поставят в риск, правилно са преценени от административния орган като такива извън изискванията на чл. 34б, ал. 2 ЗННД. Безспорно грижите за детето са свързани с ангажиране на времето и усилията на нотариуса, които биха били облекчени, ако пребивава само в гр. София, но те не изключват изцяло или частично упражняването на дейността в друг, отдалечен съдебен район. В тази насока настоящият състав споделя доводите на административния орган, че ЗННД предвижда възможност за заместването на нотариуса от помощник – нотариус при временна невъзможност да изпълнява функциите си – чл. 46, ал. 1 ЗННД, както и да бъде заместван от друг свой колега от същия район на действие – чл. 47, ал. 1 ЗННД.

Незаконосъобразно и необосновано първоинстанционният съд приема, че задълженията за полагане на грижи за бащата на съпруга на нотариус Симеонова също представляват важни причини. Няма спор, че той не е член на семейството. Отделно от това в случая не се установява Б. Х. да е с влошено здравословно състояние, което да изисква постоянна грижа за него и ползването на чужда помощ. Видно от представената медицинска документация заболяванията му датират от 2012 г., 2013 г., 2018 г. и 2021 г., като всички медицински направления, амбулаторен лист, епикризи, заключение, разчитане на графия са издадени от медицински заведения в гр. Варна и в тях като адрес на лицето е посочен гр. Варна. Тези обстоятелства опровергават твърдението за полагани грижи от страна на съпруга за неговия баща единствено в гр. София. Освен това няма данни необходимостта от такива да се е увеличила съществено в периода от подаване на заявлението за преместване до издаване на оспорената заповед, нито се установява нуждата от ежедневно наблюдение или лечение в специализирано болнично заведение за някое от заболяванията, една част от които са установени години преди вписването на Симеонова като нотариус. Извод в обратна насока не може да се изведе и от възлагане на задължението за издръжка и гледане в тежест на съпруга й по силата на нот. акт № 48 от 19.02.2018 г. Затова са неоснователни доводите на нотариуса, основани на влошеното здравословно състояние на бащата на нейния съпруг. При всички случаи обаче грижите за родителя не може да се приемат, че са довели до пълна или частична невъзможност Симеонова да упражнява нотариални функции в района на Районен съд гр. Шумен.

Заемането от съпруга й на управленски длъжности в търговски дружества, осъществяващи дейност на територията на гр. София и спецификата на тази дейност също не могат да обосноват важни причини за преместване. В случая изборът на семейството да се установи да живее в гр. София именно поради особеностите на управляваните от С. Х. дружества и локацията на обектите, които контролира като оперативен мениджър, е обусловен от съзнателно взето лично решение.

Отделно от това следва да се има предвид, че според чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява според фактите към момента на издаването му, а последващи факти се вземат предвид само ако променят съществувалото към този момент правно положение, т. е. ако действат с обратна сила. Настъпилите след издаване на заповедта обстоятелства, свързани с допълнително сключен договор със съпруга за възлагане на управлението и представителството на управителя от 15.02.2021 г., както и твърденията на оспорващата пред първата инстанция за промени в здравословното й състояние, породени от особена тревожност, депресия и основателен страх за стабилността на семейството в резултат на бездействието на административния орган да се произнесе своевременно по подаденото до него заявление за преместване, биха основали ново искане по чл. 34б, ал. 1 ЗННД.

След като не са налице важни причини по смисъла на закона от здравословен, семеен и друг характер, обуславящи преместването на дейността на нотариуса, законосъобразно министърът на правосъдието отказва да го извърши с оспорената пред съда заповед. Отсъствието на субективното условие прави безпредметно извършването на преценка по въпроса има ли открито място за нотариус по чл. 10 ЗННД. Единствено за пълнота следва да се посочи, че настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, обоснован от представените по делото доказателства за броя на населението в гр. София по постоянен и настоящ адрес и от броя на нотариусите с район на действие района на Софийския районен съд, чието съотношение съгласно изискванията чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗННД налага заключението, че към момента на постановяване на административния акт броят на нотариусите е по-малък от законово определения. Отделно от това констатацията на органа относно назначени петима кандидати за нотариуси в този съдебен район при проведения през 2018 г. конкурс за заемане на същия брой вакантни места, обявен след подаване на заявлението за преместване, не е подкрепен с надлежни доказателства. Дори и да се приеме, че към датата на издаване на оспорения акт липсват свободни места, то е налице възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗННД, според която министърът на правосъдието може при необходимост да открие допълнително място за нотариус в съответния район.

Независимо от изложеното при липса на една от двете кумулативно предвидени в чл. 34б, ал. 1 ЗННД предпоставки, постановеният изричен отказ за преместване района на действие на нотариус Й. С. в съдебния район на Софийски районен съд е законосъобразен. Обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което оспорването срещу заповедта - да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане за присъждане на разноски касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК следва да се присъди в полза на министерство на правосъдието в общ размер на 200 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 389 от 24.01.2022 г., постановено по адм. дело №1690/2021 г. по описа на Административен съд София - град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. С. срещу заповед № СД-05-255 от 17.12.2020 г. на министъра на правосъдието.

ОСЪЖДА Й. С., [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието направените разноски в размер на 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ