Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 3092 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. П. против решение № 230 от 10.02.2022 г., постановено по адм. д. № 576/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т.3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците – П. Г. и Т. Ш. не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед № 20 ОА 2602/10.12.2020 г. на кмета на О. П. с която е отказано да се одобри проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ VІІІ-540,437 – обществено обслужване, кв. 34, по плана на ж. р. „Тракия“, гр. Пловдив, с цел промяна на предназначението и образуване на нов УПИ VІІІ-540,437, обществено и жилищно строителство, с ново свободно застрояване в устройствена зона Жк и с устройствени показатели: височина до 15м., П застр. до 50%, К инт до 2.0, П. озел. 20 %, паркиране 100%.

За да постанови този резултат съдът приема, че проектът за изменение на ПУП – ПРЗ е изработен въз основа на грешна информация, предоставена от общината по отношение на действащия ПУП за имота на възложителите. Констатира, че съгласно действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 15ОА-852/03.04.2015 г. на кмета на О. П. за имота на П. Г. и Т. Ш. е отреден УПИ VІІ-540,437 – обществено обслужване. Сочи, че по ПУП - ПР, одобрен с решение № 63/25.02.2016 г. на Общински съвет – Пловдив, процесния имот е посочен като УПИ VІІІ-540,437, като този план няма за предмет промяна в отреждането, а с решението се одобрява ПУП – ПР за ж. р. „Тракия“. Прави извод, че по делото не се установява дали с този план е допусната грешка в номера на УПИ, а неяснотата е допусната от самата администрация и грешката е следвало да се установи по реда на чл. 128, ал. 10 (по настоящем ал. 11) ЗУТ. Съдът констатира, че в становище на главният архитект, дадено по реда на чл. 135, ал. 4 ЗУТ е констатирано, че УПИ остава без достъп поради предвидените пред имота паркоместа, но технически вариант за разрешаване на този въпрос не е предложен и не са дадени указания в тази насока. Посочва, че проектът е в съответствие с ОУП и същият отговаря на изискванията на чл. 20 и чл. 21, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в частта относно показателите за плътност и интензивност на застрояване, а относно предвиденото озеленяване констатира несъответствие в отбелязването в матрицата на представения проект – 20% и записването в текстовата част 40%, като прави извод, че е следвало да се дадат указания за отстраняване на това несъответствие. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед.

Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Незаконосъобразен е изводът на съда, че допуснатата грешка в изписване на номерацията на УПИ е основание за незаконосъобразност на оспорената заповед. Действително налице е допусната фактическа грешка, тъй като идентификаторът на поземленият имот, за който е отреден УПИ е верен и който индивидуализира в достатъчна степен имота, но същата може да бъде отстранена по предвидения за това в закона ред. В този смисъл правилно съдът приема, че допусната грешка при изписване на УПИ не е основание за постановяване на отказ, но сама по себе си тази грешка не обосновава незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Незаконосъобразен е изводът на съда, че в производството по издаване на заповедта за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП, в становището на главният архитект, дадено по реда на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, следва да се дават указания по изработването на проекта за изменение на ПУП. Нормата изисква становище на главният архитект, без оглед на това дали е положително или отрицателно. И при отрицателно становище, компетентният орган може да издаде заповед, с която да разреши изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, при наличие на останалите предпоставки, поради което главният архитект няма задължения да дава указания за отстраняване на евентуални нередовности в искането. Следователно не е налице нарушение на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ, което да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед. Изводът на съда за противоречие относно процента на озеленяване в графичната част, посочен като 20 % и в обяснителната записка - 40 %, е правилен, но този факт, не е достатъчен да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед, без да е осъществен съдебен контрол върху останалите основания, посочени в заповедта за постановяването на отказ да се одобри проект за изменение на ПУП. Съдът се произнася без делото да е изяснено от фактическа страна и едва в решението си констатира, че по делото не е приложено заявлението на възложителите от 05.11.2019 г., като в хода на производството не изиска същото. По несъмнен начин по делото е установено, че процесното УПИ попада в зона „Жк“, като съдът не събира доказателства и не обсъжда останалите изложени в заповедта фактически и правни основания за постановения отказ да се допусне изменение на ПУП – ПРЗ за процесния УПИ, а именно нарушаване на изискванията на чл. 22, ал. 6, изр. 2, респ. изр. 3 ЗУТ, както и спазени ли са изискванията на чл. 20, т. 3, изискваща в кумулация една трета от предвидената зелена площ да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Не е обсъдено и посоченото в заповедта и констатираното от вещото лице нарушение на чл. 18 и чл. 19 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на О. П. и как същото се отразява върху законосъобразността на оспорената заповед. Не е обсъдено и наличието или липсата на правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, също посочено като основание да се постанови отказ за одобряване на изменението на ПУП - ПРЗ.

Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като липсата на мотиви относно фактическите и прави основания въз основа на които е издаден оспорения административен акт е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Крайният извод на съда за несъответствие на административния акт с материалния закон е направен, без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Съдът дава указания на страните и разпределя доказателствената тежест, но това е направено формално, без да се съобразят доводите на страните и конкретните обстоятелства, за които същите следва да ангажират доказателства. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, но поставените от ответната страна въпроси в голямата си част са правни и на тях отговор дължи съдът, а не вещото лице.

Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд гр. Пловдив. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изиска от административния орган прилагане на административната преписка в цялост, предвид констатацията направена в съдебното решение, и ако е необходимо - да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства в т. ч. и чрез използване на специални знания, като се проследи регулационния статут на имота и се изясни проектът за изменение на ПУП съответства ли на изискванията на чл. 22, ал. 6 изр. 3 ЗУТ, предвид факта, че се променя предназначението на УПИ и относима ли е в случая разпоредбата на чл. 22, ал. 6, изр. 2, на която се позовава административния орган и в зависимост от това да направи извод спазена ли е същата, както и да се произнесе нарушена ли е нормата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за постановяване на отказа, както и нарушени ли са чл. 18 и чл. 19 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на О. П.

Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 230 от 10.02.2022 г., постановено по адм. д. № 576/2021 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ