Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. Т. ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар И. И. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от председателя З. Т. по административно дело № 3103 / 2022 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от главния архитект на Столична община, чрез процесуален представител гл. юрк. З. и Д. Б., чрез процесуален представител адв. С., против Решение № 145 от 10.01.2022 г., постановено по адм. дело № 8556/2021 г. на Административен съд София - град, с което е отменена виза за проектиране № към САГ19-ГР00-2796-(6)/17.05.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община и са присъдени разноски.

Решението, се счита за недопустимо и алтернативно – неправилно и необосновано, иска се отмяната му. Претендират се разноски.

В съдебното заседание касационният жалбоподател – главен архитект на СО, се представлява от юрк. З., която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на процесното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател Д. Б., не се явява, представлява се от адв. С., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, не оспорва подадената от главния архитект на СО касационна жалба, претендира за разноските по делото, съгласно представения списък – 1797,60 лева пред първата инстанция и 1150 лева пред касационната инстанция.

Ответните страни – В. И. и Л. П., чрез адв. Б., поддържа изложеното в двете писмени становища по двете жалби, настоява за потвърждаване на обжалваното решение на АССГ, като правилно и законосъобразно. Претендира сторените разноски. Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските.

Ответните страни - И. Б. и З. Т., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

За да се произнесе, настоящият състав при Второ отделение на ВАС съобрази следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срок от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, а разгледани по същество същите са неоснователни.

От данните по делото се установява, че производството пред административния орган е било образувано по заявление за издаване на виза за проектиране, подадено от Д. Б., с № САГ19-ГР00-2796/23.12.2019 г. Същата се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 68134.1387.242 с нотариален акт (НА) вх. рег. № 75337/14.11.2019 г. на Службата по вписванията. Посочена е за собственик на същия имот в скица № 15-57890/22.01.2020 г. и на сградата с идентификатор 68134.1387.242. 1 в скица № 15-57895/22.01.2020 г. на СГКК. След указания на административния орган, със следващи заявления от 24.01.2020 г., 29.07.2020 г. и 15.04.2021 г. Божилова внесла допълнителни документи. Процесната виза за проектиране е била издадена на основание чл. 140, ал. 3 във връзка е с чл. 49, ал. 2 от ЗУТ; чл. 50, т. 2, буква (А) от ЗУТ; чл. 51, ал. 1 изречение първо от ЗУТ. Отбелязано е в текстовата й част, че важи за инвестиционно проектиране на временна жилищна сграда със застроена площ до 60 кв. м. на два етажа, с височина до 8м, в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1387.242, УПИ І-241, 242, 237, 236, кв. 847, м. "ж. к. Триъгълника", район "Надежда " на СО. Отбелязано е издаването й съобразно подробен устройствен план (ПУП), одобрен със заповед № РД-50-09-236/02.09.1992 г. на гл. архитект на София и комбинирана скица за ПИ с идентификатор 68134.1387.242 от 2019 г. Отбелязано е и, че издадената виза за проектиране не допуска намалени разстояния към съседни имоти или сгради, включително през улица. Преди издаване на разрешение за строеж е необходимо да се премахне съществуващата сграда в ПИ с идентификатор 68134.1387.242 по КККР.

А ответните страни – В. И. и Л. П. се легитимират като собственици на имот с идентификатор 68134.1387.241 съгласно представения НА вх. рег. № 74675/28.11.2016 г. на Службата по вписванията и са отбелязани като заинтересувани лица в представения разписен лист.

Във връзка с правния интерес на ответниците В. И. и Л. П. и за изясняване фактическата обстановка, по делото е била назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице е установило, че за зоната има действащ застроителен, регулационен и кадастрален план (ЗРП), одобрени със заповед № РД-50-09-236/02.09.1992 г. УПИ І е съставен от четири ПИ: 241, 242, 237 и 236, кв. 847, м. "Триъгълника", район "Надежда" на СО, съгласно КККР, видно от комбинираната скица, приложена по делото. Застрояването, предвидено в действащия ЗРП, е средно по характер, с височина до 15 м и свързано по начин. Преди влизането му в сила, застрояването е било ниско по характер и свободно по начин. В действащия ЗРП сградата, съществуваща в ПИ с идентификатор 68134.1387.242 не се запазва, като за този ПИ новото строителство е предвидено да бъде гаражи плюс четири жилищни етажа, с обща височина до 15м. Процесната виза разрешава изготвянето на инвестиционен проект за временна жилищна сграда, на два етажа с максимална височина осем метра, със застроена площ до 60 кв. м. Тази фактическа обстановка съдът е приел за несъмнена и въз основа на нея е приел жалбата за основателна, като е отменил виза за проектиране № към САГ19-ГР00-2796-(6)/17.05.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община и е присъдил разноски.

Решението е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата и обсъдени възражения на страните, съдът е направил законосъобразни изводи за основателност на оспорването, които се споделят изцяло от настоящата инстанция.

При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК и които да налагат неговата отмяна.

Правилно в решението е приета допустимост на подадената от В. И. и Л. П. жалба, като същите имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, предвид това, че поземления имот пл. № 241притежаван от тях, е урегулиран в общ УПИ І заедно с този на Д. Б. и още два имота с пл. № 237 и 236. Регулационният план за УПИ І не е отменен, поради което оспорената виза е издадена за този урегулиран поземлен имот. Четирите поземлени имота, за които е отреден УПИ І – 241, 242, 237, 236 се явяват непосредствено засегнати от визата и съответно собствениците им са заинтересувани лица при разрешаване на строителство в границите на урегулирания поземлен имот, на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Визата е съобщена на В. И. на 06.07.2021 г. и на Л. П. на 16.07.2021 г.

Настоящият съдебен състав споделя и извода в решението, че процесната виза по съдържание не отговаря на определението на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. С визата на основание чл. 49, ал. 2, чл. 50, т. 2, б.“а“ и чл. 51, ал. 1 от ЗУТ, е разрешено изграждане на временна жилищна сграда на 2 етажа със застроена площ от 60 кв. м. в ПИ с идентификатор 68134.1387.242, УПИ І – 241, 242, 237, 236. Имотът обаче е застроен със сграда, което се установява от издадената виза в графичната й част, както и текстовата част, което не отговаря на изискването в разпоредбата на чл. 50, т. 2, б.“а“ от ЗУТ, в която е посочено, че в случаите по чл. 49, лицата могат да изградят временен строеж в незастроени поземлени имоти, а именно жилищна сграда със застроена площ до 60 кв. м на два етажа или жилищна сграда на един етаж до 80 кв. м. И тъй като имотът е застроен, следва разрешеното застрояване да попадне в приложното поле на чл. 50, т. 1 от ЗУТ, а не на чл. 50, т. 2, б.“а“ от ЗУТ и този извод не се променя ат факта, че във визата е указано съществуващата сграда да се премахне преди издаването на разрешението за строеж. Ал. 3 на чл. 140 ЗУТ не променя изискванията за необходимо съдържание, само въвежда задължителност от издаването на виза по отношение на определени видове строежи, между които и процесния, както и условието съгласие на заинтересованите лица. В този смисъл, правилен и обоснован е и изводът в решението, че липсва съгласие за издаването й на останалите собственици на имоти в общия УПИ - І – 241, 242, 237, 236.

При така установените обстоятелства, обосновано съдът е отменил виза за проектиране № към САГ19-ГР00-2796-(6)/17.05.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община и обжалваното решение като правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса, на ответните в касацията страни, се дължат разноски, своевременно претендирани с представените отговори по касационните жалби, но такива не са доказани. При липса на удостоверителен документ за договорено и реално извършено плащане на претенцията за присъждане на исканите разноски, такива не следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 145 от 10.01.2022 г., постановено по адм. дело № 8556/2021 г. на Административен съд София – град, с което е отменена виза за проектиране № към САГ19-ГР00-2796-(6)/17.05.2021 г., издадена от главния архитект на Столична община и са присъдени разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ЗАХАРИНКА ТОДОРОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА