Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: М. З. Б. Л. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от съдията М. З. по административно дело № 3192 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационната жалба на началника на О. М. данъци и такси при О. Ч. подадена чрез пълномощника му адв. С., против Решение №19/24.01.2022 г. на Административен съд (АС) Смолян, постановено по адм. д. №294/2021 г., с което е отменен по оспорването от Елиста ООД Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗ) №2020-22-1/27.07.2020 г., издаден от старши инспектор в О. М. данъци и такси при О. Ч. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 950 лв.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Елиста ООД против АУЗ, както и да му се присъдят сторените разноски за всички съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба Елиста ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [номер] оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си адв. Р. по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да му се присъдят разноските по настоящото дело, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 026 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АС Смолян е АУЗ №2020-22-1/27.07.2020 г., издаден от старши инспектор в О. М. данъци и такси при О. Ч. потвърден с Решение №26-00-376(1)/24.09.2020 г. на решаващия орган началник О. М. данъци и такси при същата община. С акта на Елиста ООД са установени задължения за: данък върху недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за периода от 2015 г. до 2020 г. (вкл.) в общ размер 7 259.41 лв. (главница и лихва към 16.07.2020 г.) за декларирания от дружеството собствен недвижим имот апартамент №А29, находящ се в сграда Г. Л. в к. к. Пампорово.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо. Изпълнено е изискването на чл. 107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ за обжалване на акта пред по-горе стоящия административен орган като задължителна предпоставка за обжалването по съдебен ред. Приел е оспорения АУЗ за валиден, издаден от компетентен орган, определен със заповед № 434/01.12.2015 г. на кмета на общината съгласно чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ.

Фактите, установени от първостепенният съд, са безспорни и те са следните:

1. Елиста ООД е собственик на процесния апартамент, придобит от него с Нотариален акт №29/30.12.2008 г., и е декларирало същия в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ като жилище в сграда с жилищно предназначение.

2. Преди издаването на процесния АУЗ е извършена проверка на основание чл. 110 ДОПК на подадената декларация и резултатите от проверката са обективирани в Протокол №122/27.04.2020 г., издаден от началника на О. М. данъци и такси при О. Ч. Констатирано е, че според Разрешение за строеж №20/27.03.2006 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №24-00-105/25.08.2008 г., издадени от главния архитект, процесната сградата е със статут База за отдих апартаменти. Издадено е от кмета на общината Удостоверение №932/15.09.2016 г. на основание чл. 132, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ) за утвърдена категория три звезди за апартамента, описан в НА №29/30.12.2008 г. В Удостоверението е посочено, че лицето, извършващо туристическа дейност, е Орко ЕООД. По делото е представен договор за управление и отдаване под наем на процесния апартамент от 01.12.2013 г., сключен между Елиста ООД като възложител и Орко ЕООД като изпълнител.

3. С писмо изх. №26-00-218/27.04.2020 г. на орган по приходите при О. Ч. е отправена покана до Елиста ООД да подаде коригираща декларация в 14-дневен срок и да декларира апартамента като друг нежилищен обект в сграда с нежилищно предназначение. Дружеството не е подало коригираща декларация.

4. С оспорения АУЗ са установени задължения на Елиста ООД за ДНИ и ТБО за периода от 2015 г. до 2020 г. (вкл.), изчислени като за нежилищен имот върху отчетната му стойност, а не върху данъчната оценка, след приспадане на внесените суми.

5. Приетата по делото без оспорване от страните Съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) потвърждава размера на установените с акта задължения за данък и такса за нежилищен имот. Изчислява размер на ДНИ за апартамента като за жилищен имот за процесния период от време 591.44 лв. и ТБО за всички услуги 488.75 лв. Внесените от дружеството суми са посочени в акта и те са в общ размер 618.67 лв.

6. Не е спорно между страните по делото, че от общината са предоставяни услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо Теклен дол по отношение на улицата, на която се намира сградата Г. Л. вкл. снегопочистване, както и на местата за обществено ползване. Това се потвърждава от приетата по делото ССЕ, изготвена от вещото лице на всички документи, предоставени му на място в О. Ч. и подробно описани констативни протоколи, кантарни бележки, пътни листове и др.

7. В изпълнение на указанията, дадени от ВАС с Решение №12189/29.11.2021 г. по адм. д. №5174/2021 г., отменящо първоначално постановеното решение на Смолянския административен съд, всички доказателства за извършването на услугите, включени в ТБО, както и за наличието на депо, са представени по делото.

Правилно при тези факти съдът е определил спорния между страните по делото въпрос, който е за размера на данъчната основа на процесния апартамент, а този размер зависи от това дали недвижимият имот е жилищен или нежилищен според чл. 21, ал. 1 ЗМДТ.

За да отмени акта като материално незаконосъобразен, първостепенният съд е обосновал извод, че недвижимият имот, собственост на Елиста ООД, е изграден като жилищен, отговаря на определението за жилище, дадено в пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, и се намира в жилищна сграда според определението в пар. 5, т. 29 от същия. Обстоятелството, че се отдава под наем на туристи, т. е. се използва от дружеството за осъществяването на стопанска дейност, според съда е неотносимо към определянето на размера на ДНИ и ТБО за него като за нежилищен имот и това следва от Решението на Конституционния съд (КС) №4/09.04.2019 г. по конст. д. №15/2018 г.

Настоящият касационен състав преценява правните изводи на първостепенния съд като съответни на приложимите материалноправни норми, но решението му за частично неправилно, поради следното:

Според чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти, а според чл. 21, ал. 1 данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение №2.

Еднозначно е тълкуването на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ в съдебните решения и то е в смисъл, че данъчната оценка на жилищните имоти като основа за определяне на ДНИ е тази по приложение №2, независимо от това дали те са собственост на предприятие или не.

Тъй като ЗМДТ не съдържа легална дефиниция на понятието жилище, в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове се приема, че съдържанието му за целите на този закон следва да се определя въз основа на легалните дефиниции, дадени в други нормативни актове в случая в пар. 5, т. 29 и т. 30 ДР ЗУТ. Безспорно по делото е установено, че апартаментът, собственост на Елиста ООД, е жилище по определението в пар. 5, т. 30 и се намира в жилищна сграда по определението в пар. 5, т. 30 ДР ЗУТ.

Безспорно е също така, че собственикът е декларирал недвижимия имот в декларацията си по чл. 14 ЗМДТ като жилище и не е подал коригираща декларация, т. е. въпросът за това дали в производството по съдебно оспорване на АУЗ деклараторът може да оспорва правилността на собствената си декларация, когато е декларирал жилищен имот като нежилищен, не стои.

Тезата на касатора е, че след като недвижимият имот не се използва за задоволяване на жилищни нужди, а за отдаване под наем като туристически обект, то за целите на облагането му с ДНИ той е нежилищен имот, собственост на предприятие, и данъчната основа е по-високата между отчетната му стойност и данъчната му оценка. Тя се основава на множество, постановени при сходни обстоятелства решения на ВАС, цитирани в касационната му жалба.

Правилно обаче Смолянският административен съд е приел, че тази теза не се подкрепя от анализа на характера на ДНИ като имуществен, а не подоходен данък, направен в мотивите на решението на Конституционния съд №4/09.04.2019 г. по к. д. №15/2018 г., обн. ДВ, бр. 32/16.04.2019 г., а голямата част от съдебните решения, посочени от касатора, са постановени преди това решение на Конституционния съд или след него, но при безспорно установяване, че собственикът е декларирал притежавания от него жилищен имот като нежилищен.

Всъщност, още в своето Решение №9/20.06.1996 г. по конст. д. № 9/96, обн. ДВ, бр. 58/1996 г., КС посочва следното: Разпоредба, предвиждаща данъчната оценка за сгради или части от сгради, които не се използват за жилищни нужди, да се увеличава пет пъти, поставя размера на данъка в зависимост от елемент, който не е присъщ за един имуществен данък, какъвто е данъкът върху сградите. Размерът на данъка се обуславя от стойността на обекта, която не се влияе от това за какви нужди той се използва. Начинът на използване не е елемент от стойността. От това, че едно жилище престава да бъде ползвано според предназначението и започва да се използва за нежилищни нужди, не се променя неговата стойност. Правото на собственост, пораждащо данъчното задължение, има един и същ обем както когато сградата се ползва за жилищни нужди, така и когато тя не се ползва за такива нужди. Дотолкова, доколкото промяната в ползването може да доведе до различен доход от обекта, този доход трябва да бъде предмет на друг данък - подоходен. Отделното посочване в чл. 60, ал. 1 от Конституцията на доходи и имущество трябва да се схваща за изискване за разграниченост между подоходните и имуществените данъци, за недопускане на елементи, присъщи на едната категория данъци, в другата категория данъци.

Същото становище е застъпено и в Решение №4/09.04.2019 г. на КС по конст. д. № 15/2018 г., според което с ДНИ се облага стойността на имота, независимо за какви нужди се използва той (Решение № 9 от 1996 г. по к. д. № 9/1996 г., Решение № 11 от 2013 г. по к. д. № 20/2013 г.). Това разбиране е отразено и в чл. 13 ЗМДТ, съгласно който данъкът се заплаща, независимо дали недвижимият имот се използва, или не. В решението е коментиран конкретно и случаят на регистрация на обектите на облагане с ДНИ като места за настаняване по смисъла на ЗТ.

От изложеното следва, че след като законодателят не е регламентирал в чл. 21, ал. 1 ЗМДТ, че данъчната основа за облагане с ДНИ на всички недвижими имоти на предприятията, вкл. жилищните, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната им оценка, а за всички жилищни имоти, независимо от това дали са или не са собственост на предприятия, е определил, че данъчната основа за облагането им с ДНИ е данъчната им оценка, то не е налице правно основание, на което един жилищен имот по легалното законово определение да бъде третиран като нежилищен, само защото се използва за отдаване под наем, в т. ч. като туристически обект, за целите на облагането му с ДНИ (виж в този смисъл и Решение №7368/17.05.2019 г. на ВАС по адм. д. №1602/2019 г.).

Решението на АС Смолян е частично неправилно, тъй като съдът не е съобразил приетата по делото ССЕ, която установява размери на дължимите от Елиста ООД ДНИ и ТБО за жилищния му имот, които са по-големи от платените от него.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б ЗМДТ обжалването на актовете, установяващи задължения по този закон, се извършва по реда на ДОПК, а съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът е длъжен да реши делото по същество. В изпълнение на това свое задължение, както и на дадените с отменителното решение на ВАС задължителни указания, съдът е бил длъжен да установи размера на дължимите от дружеството данък и такса в съответствие със заключението на вещото лице и след като съобрази внесените от него суми, да определи дължимите такива, които са общо в размер на 461.52 лв. (главници).

Тъй като настоящото касационно производство е повторно и делото е изяснено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира, че посочените обстоятелства следва да се вземат предвид и първоинстанционното решение да се отмени частично, като вместо него се постанови отхвърляне на жалбата.

Разноски: На страните следва да се присъдят разноски, съответни на уважената и отхвърлената част от жалбата.

Претенцията на ответника по касация е за разноски за настоящото съдебно производство в размер на 1 026 лв. Със съдебното решение на административния съд са му присъдени разноски в размер на 950 лв., от които 900 лв. адвокатско възнаграждение. Обосновано с оглед минималния размер на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото, съдът е приел, че то не е прекомерно, а съответно на предоставената адвокатска защита. Дължими на страната са разноски в размер на 1 771.20 лв.

Касаторът претендира разноски за всички съдебни производства и е доказал такива в размер на 1 970 лв. Следва да му се присъдят такива в размер на 330 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №19/24.01.2022 г. на Административен съд Смолян, постановено по адм. д. №294/2021 г., в частта му, в която е отменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №2020-22-1/27.07.2020 г., издаден от старши инспектор в О. М. данъци и такси при О. Ч. относно установените с него задължения на Елиста ООД за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2015 г. до 2020 г. (вкл.) в общ размер 461.52 лв. и съответните лихви, както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Елиста ООД против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК №2020-22-1/27.07.2020 г., издаден от старши инспектор в О. М. данъци и такси при О. Ч. относно установените с него задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от 2015 г. до 2020 г. (вкл.) в общ размер 461.52 лв. и съответните лихви.

ОСЪЖДА О. Ч. с адрес: гр. Чепеларе, [улица] да заплати на Елиста ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [номер] разноски в размер на 1 771.20 лв.

ОСЪЖДА Елиста ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], [номер] да заплати на О. Ч. с адрес: гр. Чепеларе, [улица] разноски в размер на 330 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА