ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 415

гр. София, 25.10.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска

ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова

Велислав Павков

като разгледа докладваното от съдията Н. ч. гр. д. № 396/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Д. М. Д. от гр. Ст. З. против определението от 10.06.2010 год. по ч. гр. д. № 262/2010 год. на Старозагорския окръжен съд. С него е оставена без уважение подадената от жалбоподателката частна жалба против определението от 14.05.2010 год. на съдията по вписванията при Старозагорския районен съд, с което е

отказано вписване на договор за покупко-продажба на наследството на И. Г. С., като съвкупност от права и задължения, с нотариално удостоверяване на подписите рег. № 5069, акт 3, т. ІІІ от 14.05.2010 год. на нотариус Д. Н., № 181 по регистъра на Н. камара.

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.

Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производството по вписване на договор за продажба на наследство, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

От съдържанието на частната жалба е видно, че жалбоподателката поставя като релевантен въпрос, по който съдът се е произнесъл, този за същността...