О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3650

Гр. София, 21.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 25.10.23 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №1581/23 г., намира следното:

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. С. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №1467/22 г. в отхвърлителната за исковете част и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение е уважен в размер на 10 000 лв. и отхвърлен до пълния предявен размер от 137 000 лв. искът на касатора Кр. С. срещу „Хьодлмайер лоджистикс България“ ЕООД, [населено място] по чл.200 КТ за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на С. С. – баща на ответника, настъпила на 7.02.18 г. от трудова злополука, при изпълнение на възложена му от ответника работа. Уважен е до размер на 2978,02 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 795,55 лв. искът на същия ищец срещу същия ответник по чл.86 ЗЗД, за мораторна лихва върху главницата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Намира, че правният въпрос: Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? - е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС №4/68 г., р.ІІ. Според касатора не са отчетени в достатъчна степен изключително силната духовна и емоционална връзка между починалия и ищеца – единствен негов син, отношенията на обич и привързаност между тях, възрастта на починалия, тежестта на загубата му...