Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Подадена е от [фирма]

гр. София в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба срещу определение № 1841 от

06.08.2013

г. по ч. гр. д. № 3053

/2013

г. на С. апелативен

съд

.

Жалбоподателят иска то да бъде отменено като неправилно, след като се допусне касационно обжалване при основанието по чл. 280, ал. 1, т

.

3 ГПК по въпросите

: 1.

представлява ли определението /разпореждането/ на съда за определяне на дължима държавна такса съдебен акт, преграждащ по-нататъшното развитие на процеса и

2.

подлежи ли на самостоятелен съдебен контрол актът на съда за определяне размера на дължимата държавна такса, доколкото от практическа процесуална гледна точка това е основополагащ съдебен акт, който задвижва процеса.

Ответниците О. Б. Х. и Д. И. С. считат частната жалба за недопустима, а по същество

-

за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на

I

-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С обжалваното определение без разглеждане е оставена частната жалба на [фирма] срещу разпореждането от 0

6.06.2013

г. по гр. д. № 17131

/2012

г. на Софийския градски съд, с което на

въззивника е указано да внесе държавна такса по въззивна жалба вх. № 66177 от 05

.

06.2013 г. в размер на 891.86 лева.

Въззивният съд приел, че разпореждането не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в някоя от категориите съдебни актове по чл. 274, ал. 1 ГПК

-

процесуалният закон не предвижда изрично, че актове на съда, с които се определя дължимият размер на държавна такса, подлежат на обжалване; от друга страна разпореждане

с посочения предмет само по себе си не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Такава последица би имало разпореждането за връщане на въззивната жалба поради невнасяне на определената държавна такса и то би подлежало на обжалване. Освен това

жалбоподателят е внесъл определената от първоинстанционния съд държавна такса и въззивната жалба е била администрирана.

Определението е постановено за първи път от въззивния съд по

въпроса дали е допустима частна жалба срещу разпореждане за оставяне на въззивна

жалба без движение на основание чл.

262

, ал.

1

вр

.

чл.

26

1, т.

4

ГПК. То подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. За тази частна жалба не намират приложение предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, отнасящи се само за частната касационна жалба в хипотезите на чл.

274, ал.

3 ГПК.

С т. 5 на ТР № 1 от 17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС

,

приложимо и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., е прието, че определението, с което се оставя без движение производството по делото

,

не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Срещу това определение страната може да се защити чрез обжалване на определението за прекратяване на делото. Единствената хипотеза на самостоятелно обжалване, включително и по касационен ред, на такива определения, е при отказ от освобождаване на ищеца от внасяне на държавна такса по чл. 63, б. а и б

ГПК отм., сега чл. 83, т. т. 1 и 2 ГПК. В тези случаи съдът преценява дали са налице законовите изисквания, като отказът му да освободи ищеца от внасяне на държавна такса препятства упражняването на правото на иск.

Аналогично е положението и когато без движение е оставена въззивна жалба поради това, че дължимата за въззивното производство държавна такса не е внесена. Актът, с който съдът се е произнесъл при проверката по редовността на жалбата и при констатирани нередовности е дал съответните указания, не подлежи на самостоятелно обжалване

.

Съгласно чл. 262, ал. 3 ГПК може да се обжалва този съдебен акт, с който е разпоредено връщането й в случай, че не се отстранят в срок допуснатите нередовности

.

В производството по частната жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата, за да прецени правилността на същото

,

горестоящият съд ще извърши проверка и по правилността на дадените указания. Затова и определението на съда, с което се определя дължима за произдводството държавна такса по въззивна жалба, не подлежи на самостоятелен

инстанционен контрол.

Обжалваното определение е допустимо и правилно, а подадената срещу него частна жалба е неоснователна, поради което същото ще бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на

I

-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1841

от 06.08.2013 г. по ч. гр. д. № 3053/2013 г. на Софийския апелативен съд

.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: