Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Х. ЧЛЕНОВЕ: МИРА Р. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 3195 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искане, подадено от изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД /ВиК/, със седалище гр. Бургас, подадено чрез процесуалния представител адвокат Е. Й., за изменение на решение № 5520/07.06.2022 г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 47 240.81лв.
В срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни.
Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото, приема за установено следното:
Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.
С решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, тричленният състав на Върховния административен съд във връзка с касационни жалби, подадени от "ВиК" ЕАД и ДЗЗД "Ю. А. Б. , е отменил решение № 170/10.03.2022 г. постановено по преписка № КЗК-47/2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията и отхвърлил жалбата на ДЗЗД "А. С. срещу решение № D11631372/12.01.2022 г. на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище гр. Бургас за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка, с предмет "Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Карнобат, гр. Айтос и Д. К. - Юг", в частта му относно обособена позиция № 1, като осъдил ДЗЗД "А. С. , с участници "Енергоинвестинженеринг" ЕООД, "Северни води" ООД и "Аква екопроект системс" ООД да заплатят на двамата касатори сумите от по 4 500 /четири хиляди и петстотин/ лв, представляващи направени от тях разноски по делото за държавни такси и мотивирано оставил без уважение, предявеното от изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, искане за присъждане на разноски в останалата им част - за сумата от 47 240.81лв, заявени като изплатено на адвокатско дружество, възнаграждение за правна защита. За да постанови посочения резултат, съдът е изтъкнал, че по делото, в качеството на процесуални представители на посочения касатор, са взели участие двама адвокати, без да са представени данни и доказателства, в т. ч. списък на разноските, позволяващи да се установи размера на възнаграждението, изплатено за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно текста на чл. 143 АПК, при което приел, че в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение.
В случая, с оглед наличието на произнасяне на касационния състав по искането на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД за присъждане на разноски не е налице пропуск на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски, а е осъществена втората хипотеза, уредена с чл. 248, ал. 1 ГПК - при която съдът е присъдил разноски, но е предявено искане те да бъдат приведени в съответствие с твърденията на страната за осъществяването им, т. е. - искане за изменение на размера на присъдените разноски. Релевираните с това искане доводи, не променят обаче формираният от съда извод, че в случая не са налице предпоставките за присъждане в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 47 240.81лв, сочени като изплатени за изготвянето на жалба и осъществяване на процесуално представителство в съдебното производство по обжалване на решението на КЗК и според този касатор - съобразени с размера на заявената претенция, действителната фактическа и правна сложност на делото и изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата за справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. В тази връзка следва да се отбележи, че според формираната от Върховния административен съд последователна съдебна практика, административните дела по Закона за обществените поръчки /ЗОП/ не са дела с определен материален интерес, съответно - прогнозната стойност на обществена поръчка не може да се отъждестви с материалния интерес, поради което и неприложима е визираната в искането за изменение на решението, разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 5, предложение първо от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Трайно установено е разбирането на съставите на четвърто отделение на ВАС, че горепосочената норма от Наредбата относно производствата по глава Двадесет и седма ЗОП, влиза в противоречие с правилото на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според което размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Въпросът относно минималните размери на разноските за адвокатско възнаграждение, присъждани от КЗК и от Върховния административен съд, в производствата по обжалвания в областта на обществените поръчки, е задълбочено разработен и безпротиворечиво разрешаван, като се приема, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата разпоредба, когато цената на адвокатския труд отговаря общо и на двата критерия, а не само на единия от тях. В този смисъл са и мотивите на решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, в т. ч. и конкретно обсъденото по т. 46 от решението.
Наред с горното, както вече е посочено и в съдебното решение, чието изменение се претендира, сумата в размер на 47 240.81лв, заплатена за изготвяне на жалба и осъществяване на процесуално представителство по обжалване на решението на КЗК пред ВАС, освен, че не отговаря на горепосоченото определение за справедливо и обосновано адвокатско възнаграждение, не е конкретизирана като заплатена само за един адвокат. Действително, право на страната в съдебното производство е да ангажира процесуални представители според собственото си виждане за адекватна правна защита, но размерът на възнагражденията, заплатени за защита, надвишаваща определената в текста на чл. 143 АПК, не може да бъде вменен в тежест на другите страни в производството. Предвид това и липсата на данни, позволяващи от съда да бъде определена сумата, претендирана от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас, като изплатена за възнаграждението на само един адвокат, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел общо заявената от дружеството претенция за разноски за адвокатска защита, за неконкретизирана и съответно - неоснователна, при което същата е оставена без уважение. В този смисъл съдът се е произнесъл със съдебния акт по съществото на спора относно разноските, обосновавайки извод за частичната неоснователност на претенцията на подателя на настоящото искане за изменение. При липсата на фактическо и правно основание за изменение на решението, въз основа на обективираните в това искане доводи, последното като недоказано и неоснователно следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на изпълнителния директор на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище гр. Бургас, за изменение на решение № 5520/07.06.2022 г. по адм. дело № 3195/2022 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта му за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА