Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по подадена в срок частна жалба на Х. Г. Х. и Т. Л. Х. срещу определението от 25.03.2013 г. по гр. д. № 14705/2012 г. на Софийския градски съд, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на Националното бюро за правна помощ /НБПП/ адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева за адвокат Е. Г. Е., назначена за особен представител на непълнолетната С. С. Д.. Искането е за отмяна на определението като неправилно, тъй като по делото няма доказателства за направени разноски от НБПП и какъв е техният размер, за да е налице изпълнен фактически състав на чл. 78, ал. 7 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С определение от 12.09.2011 г. по гр. д. № 18604/2010 г. на основание чл. 95, ал. 2 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП Софийският районен съд предоставил на непълнолетната съделителка С. Ст. Д. правна помощ, изразяваща се в назначаването на процесуален представител по делото - чл. 21, т. 3 ЗПП. По предложение на С. адвокатска колегия /уведомително писмо изх. № 18761/2011 от 26.09.2011 г./ с определение на съда от 14.10.2011 г. за особен представител на страната е назначена адвокат Е. Г. Е..

С разпореждане от 18.02.2013 г., постановено въз основа на молба от адв. Е., въззивният съд задължил ищците да представят доказателства за внесен от тях депозит в размер на 150 лева за назначения особен представител. Тъй като не е последвало изпълнение, с обжалваното определение ищците са осъдени да заплатят в полза на НБПП посоченото адвокатско възнаграждение.

Определението е неправилно, а подадената срещу него частна жалба е основателна.

Предоставянето на правна помощ на непълнолетната ответница по иска чрез назначения от съда процесуален представител е извършено по реда на чл. 21, т. 3 и чл. 23, ал. 4 от Закона за правната помощ /ЗПП - редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 32/2010 г./. Съгласно чл. 2 ЗПП правната помощ по този закон се осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а правната уредба на заплащането й се съдържа в чл. 37 и сл. ЗПП и Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/. То се осъществява от НБПП по банков път въз основа на отчета на адвоката по чл. 38 ЗПП, заверен от адвокатския съвет. Възнаграждението е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя по предложение на адвокатския съвет, като НБПП има правомощието да го намали или увеличи.

Разгледаният случай е различен от случаите на особено процесуално представителство по чл. 29, ал. 1-4 ГПК и на представителство по чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК, което се осъществява на разноски на съответната страна по делото, а не се финансира от държавата. Освен това не става дума за отговорност за разноски, която се понася в зависимост от изхода на делото съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 7 ГПК, а за определяне на възнаграждение за осъществилия правната помощ адвокат, което е в прерогативите на съответния адвокатски съвет и НБПП.

Ето защо, като е възложил в тежест на ищците разноски, които на този етап от производството те не дължат, въззивният съд е постановил неправилно определение. То следва да бъде отменено, а молбата на особения представител следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 25.03.2013 г. по гр. д. № 14705/2012 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адвокат Е. Г. Е. от С. адвокатска колегия - особен представител на С. С. Д., за определяне от съда на възнаграждение при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: