О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3638

гр. София, 21.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. И.

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. Ч. касационно гражданско дело № 20238003104489 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратурата на РБ, против определение № 1095/24.04.2023г., постановено по ч. гр. дело № 1111/2023г. на Софийския апелативен съд. С атакуваното определение е потвърдено определение от 15.03.2023г. по гр. дело №35/2018г. на Окръжен съд-Монтана, с което на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ е осъдена да плати по сметка на ОС-Монтана сумата 200 лева, представляваща разноски по делото, платени от бюджета на съда за възнаграждение за вещо лице.

В частната касационна жалба са изложени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяната му. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят иска да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК като сочи, че в постановените определения на ОС-Монтана и на САС законът е приложен неточно, поради което е налице пълното му неприлагане в истинския му смисъл.

Ответниците по частната жалба А. Н. В., В. А. В. и Б. А. В., конституирани, на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца Р. Б. В., не вземат становище по жалбата.

Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

С решение от 26.11.2018г. по гр. д.№ 35/2018г., на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Р. Б.

В. обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно в размер 7 000 лева и в размер 800 лева, а на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ Прокуратурата е осъдена да плати на ищцата, съразмерно уважената част от исковете, разноски в размер 396,40 лева, от които 10 лева за ДТ и 386,40 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от двете насрещни страни, като по образуваното в Софийския апелативен съд в. гр. д. № 447/2019г. въззивният съд е постановил решение, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение е отхвърли иска на Р. В. против Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 000 лева до 7 000 лева. Съдът е присъдил разноски в тежест на Прокуратурата в размер 198,86 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Решението на САС е обжалвано пред ВКС от ищцата и с решение № 126/28.10.2020г. по гр. д.№4374/2019г. на III ГО на ВКС, след частична отмяна и частично потвърждаване на въззивното решение Прокуратурата е осъдена да плати на ищцата обезщетение на неимуществени вреди в размер 7 000 лева, както и разноските за адвокатско възнаграждение и държавна такса за всички съдебни инстанции в размер 619,63 лева.

След постановяване на окончателното решение по спора, делото е върнато на първоинстанционния съд, който с определение от 15.03.2023г. след констатация, че съгласно определение от 14.06.2018г., от бюджета на съда е заплатен депозит за вещо лице в размер 200 лева по допусната в първоинстанционното производство СМЕ, е осъдил Прокуратурата, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ да заплати тази сума.

Сезиран с частна жалба от Прокуратурата на РБ, съставът на САС е потвърдил обжалваното определение. Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно нормата на чл. 77 ГПК, в случай, че страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране. Макар нормата да се отнася за случаите, в които разноски вече са присъдени, тя вменява задължение на съда да следи служебно за разноските, които страната по делото дължи в полза на бюджета на съдебната власт. В случая сумата 200 лева се дължи, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ и съобразно данните по делото разноските са именно в този размер, в който са присъдени в тежест на Прокуратурата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно определение.

Частният касатор не е поставил правен въпрос, който да е съобразен с мотивите на обжалваното определение на САС, съответно да е значим за спора по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което и само на това основание обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.

В допълнение следва да се посочи, че съгласно разпоредбите на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството. В трайната практика на ВКС се приема, че дължимата, но невнесена държавна такса, както и разноските, които са направени за сметка на съда е финансово-правно задължение към бюджета и събирането на сумите по това задължение се извършва служебно от съда. Процесуалният ред за това е редът по чл. 77 ГПК (определение по ч. гр. д.№546/2012г. на II ГО, определение по т. д. № 112/2015г. на I ТО и определение по т. д. № 555/2012г. на I ТО). Съдът не само има право, но е длъжен да събере тези разноски принудително от задължената по тях страна, което във времево отношение може да стане както по време на разрешаване на спора по делото, така и след приключването му в рамките на давностния срок. В случая разноските за възнаграждение на вещо лице по допусната в производството пред ОС-Монтана СМЕ са били заплатени от бюджета на окръжния съд и не са били възстановени, с оглед изхода на спора пред този съд. Касае се за финансовоправно задължение към бюджета, което се присъжда служебно от съда, като това може да стане и след завършване на делото според чл.77 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1095/24.04.2023г., постановено по ч. гр. дело № 1111/2023г. на Софийския апелативен съд

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: