ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122

гр. София, 19.02.2019г.Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4200 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б срещу решение № 210 от 25.06.2018г. по в. гр. дело № 268/2018г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено в обжалваната част решение № 234 от 20.03.2018г. по гр. дело № 8005/2017г. на Районен съд – Перник, с което ответникът Прокуратурата на Р. Б е осъден да заплати на ищеца Б. Н. Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 7000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2014г. до окончателното изплащане.

Касаторът - ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/ – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият съд не е отчел в нужната степен разумната продължителност на наказателното производство, не е изследвал в достатъчна степен причинно-следствената връзка между твърдяното влошаване на физическото и психическото здраве на ищеца в резултат на наказателното преследване и социално-икономическите условия в страната, поради което е присъдил завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди спрямо действително претърпените такива в резултат на процесното незаконно обвинение.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл....