ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 139

гр. София, 18.02.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4301 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Р. Б и СДВР против решение №1981/25.07.2018 г., постановено по гр. д.№ 522/2018 г. от 8-ми състав на Апелативен съд – София.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД. Съдът е приел, че исковете са основателни.

С въззивното решение е прието, че в тежест на ищцата по така предявения иск е установяване елементите от фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД, а именно: Причинени й имуществени и неимуществени вреди от сочените лица при или по повод изпълнението на работата им, възложена от отговорния по чл. 49 от ЗЗД. Посочено е, че отговорността е гаранционно-обезпечителна, т. е. не произтича от вината на възложилия работата, поради което въпросът за презумптивната виновност, съответно за опровергаването й, са ирелевантни за изхода на спора. С оглед спецификата на конкретния случай, съдът е подчертал, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД следва да се ангажира включително и при виновно поведение, изразяващо се в бездействие от страна на длъжностно лице, на което е възложено изпълнението на определена работа. Прието е, че процесният автомобил „Ф.“, модел „П.“ е отнет от ищцата с Протокол за доброволно предаване...