Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на въззивно решение № 52 от 17.02.2017 г. по в. гр. д. № 664/2016 г. на Окръжен съд - Враца, обжалваната му част, с която е обезсилено е решението на Районен съд - Оряхово, постановено на 25.04.2016 г. по гр. д. № 103/2015 г. в частта, с която е уважен предявен от Ц. П. Ц. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, и е прекратено производството по делото, по въпроса от кой момент започва да тече преклузивният срок по чл. 33, ал. 1 ЗС за предявяване на иска за изкупуване.

Жалбоподателката Ц. П. Ц. чрез нейния пълномощник адв. Л. В. е обжалвала въззивното решение в тази част с оплакване за неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Поддържа, че въззивният съд е обсъждал свидетелските показания в нарушение на нормата на чл. 172 ГПК, като не е изложил съображения защо дава вяра на показанията на едни свидетели, а не кредитира показанията на други; пренебрегнал е и не е обсъдил редица други доказателства, в това число и обясненията на ищцата, дадени по реда на чл. 176 ГПК относно обстоятелствата във връзка със сключената сделка. По този начин е направил необоснован и незаконосъобразен извод относно началния момент на срока по чл. 33, ал. 2 ЗС, като го е свързал не с момента на узнаване на сделката, а с узнаване на намерението на останалите съсобственици да се разпоредят с притежаваните от тях идеални части.

В отговор на касационната жалба ответникът по касация Г. П. П. изразява становище, че въззивното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.

Останалите ответници не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателката Ц. П. Ц. е един от наследниците по закон на Г. Ц. Б. и на Р. А. Б., на които с две решения от 28.01.1998 г. ОСЗ- [населено място] е възстановила с план за земеразделяне общо 6 земеделски имота в землището на [населено място]: нива от 82.357 дка в м. „Х.”, съставляваща имот №. ...; нива от 14.144 дка в м. ”Х.”, съставляваща имот №. ...; нива от 7.999 дка в м. „Г.”, съставляваща имот №. ...; нива от 33.674 дка в м. „Х.”, съставляваща имот №. ...; нива от 50.347 дка в м. „Х.”, съставляваща имот №. ... и нива от 14 дка в м.” Х.”, съставляваща имот №. .... Не е било спорно по делото, че правата на ищцата в съсобствеността възлизат на 1/8 ид. част. С нотариален акт №. .., т..., дело №. ... г. наследниците продали на „Превеста” ООД имоти №№. ...,. ...,. ...,. .., за сумата 24 377.30 лв. При сключване на договора ищцата Ц. П. Ц. е била представлявана от М. И. В., който се легитимирал като неин пълномощник с пълномощно №. ... от. ... г., заверено от М. Н. - завеждащ нотариалната служба при кметство [населено място].

Твърдението на ищцата е било, че пълномощникът е действал извън обема на учредената му представителна власт, тъй като е бил упълномощен от нея да я представлява във връзка с извършване на доброволна делба на възстановените земеделски имоти, а не за тяхната продажба.

Въззивният съд е приел, че пълномощникът М. В. е действал в рамките на предоставената му представителна власт, но самото пълномощно е нищожно поради липса на форма-нотариално заверен е само подписът, но не и съдържанието, както изисква разпоредбата на чл. 37, предл. 2 ЗЗД. Оттук съдът е направил извод, че пълномощникът е действал без представителна власт и с оглед изявлението на ищцата, че не потвърждава действията му, разпоредителната сделка за нейната част от висящо недействителна се трансформирала окончателно в недействителна. Поради това тя не е породила желаното правно действие и не е прехвърлила собствеността върху притежаваните от Ц. идеални части от имотите. С тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която договорът за продажба, сключен от Ц. П. Ц. като продавач е бил обявен за недействителен за 1/8 ид. част от продадените имоти; в частта, с която на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е било признато за установено по отношение на „Превеста” ООД, че Ц. Ц. е собственик на 1/8 ид. част от тези имот; в частите, с които е бил уважен искът на Ц. Ц. против ЕТ ”С. И” за ревандикация на 1/8 ид. част от имот №. ... /образуван чрез обединяване на имоти №№. ... и. ... / и от имот №. ..., и против И. И. К. за ревандикация на 1/8 ид. част от имот №. .... В тези части въззивното решение е влязло в сила като необжалвано - чл. 296, т. 2 ГПК.

За да направи извод, че искът за изкупуване е предявен след изтичане на двумесечния преклузивен срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата е узнала за сделката към датата на изповядането й, тъй като тя е знаела, че земите ще се продават. При формиране на този извод съдът се е позовал на изявленията на ответниците С. Н. и С. П., според които те лично са уведомили ищцата още през 2012 г., че всички наследници искат да продадат наследствената земя. Като допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че ищцата е знаела за предстоящата в близко време продажба съдът е посочил дадените от нея пълномощни на М. В., както и обстоятелството, че исковата молба е била подписана от внучката на Ц., и това е наложило последната да потвърждава извършените от нейно име процесуални действия, без да е установено по категоричен начин, че е наясно какви искове са предявени и какво потвърждава.

По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, настоящият състав възприема практиката, обективирана в решение № 197 от 03.08.2012 г. по гр. д. № 1430/2010 г. и решение на 209 от 19.07.2010 г. по гр. д. № 750/2010 г. на ВКС, І г. о., според която срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС за предявяване на иск за изкупуване започва да тече от момента на узнаване на продажбата с нейните съществени параметри. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС дава право на заинтересования съсобственик, в случаите, когато не е бил поканен да изкупи идеалната част на друг съсобственик, както и когато декларацията по ал. 1 е невярна или продажбата е извършена при привидно по - тежки условия, да изкупи тази част при действително уговорените условия. Законът изисква съсобственик, който продава своята идеална част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при същите условия, т. е. предложението трябва да визира съществените елементи на договора за продажба – предмет и цена. Когато собственикът изобщо не е поканен да изкупи имота, срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС не може да започне да тече от извършване на продажбата, тъй като този съсобственик не е страна по договора и не е длъжен сам да следи дали някой от другите съсобствениците не се е разпоредил със своята идеална част в полза на трето лице. Не представлява покана за изкупуване на имота по смисъла на чл. 33, ал. 1 ЗС доведеното устно до знанието на съсобственика намерение на другите съсобственици да продадат своите идеални части на неопределена датата, на неопределен купувач и за неопределена цена.

Затова като е приел, че в случая срокът по чл. 33, ал. 2 ЗС е започнал да тече от момента на извършване на продажбата, тъй като ищцата Ц. Ц. била узнала от случайни срещи с някои от другите сънаследници, че те имат намерение да продадат сънаследствените имоти, респ. че към момента на предявяване на иска този срок е изтекъл, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Недопустимо е съдът да обосновава изводите си за недопустимост или неоснователност на предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС с това, че исковата молба не била лично подписана от ищцата и това е наложило потвърждаване на извършените от нейно име процесуални действия, без ищцата да е била наясно какви искове са били предявени и какво потвърждава. Ако за съда е имало съмнение, че не е сезиран редовно, е следвало да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняване нередовностите на искова молба по предвидения за това ред.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество на предявения от Ц. П. Ц. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 52 от 17.02.2017 г. по в. гр. д. № 664/2016 г. на Окръжен съд - Враца, обжалваната му част, с която е обезсилено е решението на Районен съд - Оряхово, постановено на 25.04.2016 г. по гр. д. № 103/2015 г. в частта, с която е уважен предявен от Ц. П. Ц. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: