ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 130

гр. София, 24.07.2017 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 756 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4 от 11.01.2017 г. на [фирма], представлявано от управителя М. С. М., чрез адвокат И. Б. от АК – Х. против определение № 813 от 19.12.2016 г., постановено по в. ч.гр. д.№ 197/2016 г. на Окръжен съд – Кърджали.

С обжалвания акт е потвърдено определение № 82 от 17.10.2016 г. по гр. д.№ 526/2016 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е прекратено производството поради недопустимост на исковата молба на дружеството против [община]. Въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за несъществуването на погасени по давност публични общински вземания за заплащане на данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци, събирането на които е осъществено в рамките на изпълнително производство, проведено по реда на Гражданския процесуален кодекс, тъй като ищецът може да защити правата си по специален административен ред – с възражение пред органа, който ръководи производството по събиране на местни приходи, респ. кметът на общината като упражняващ правомощията на решаващ орган по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 152, ал. 2 ДОПК.

Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Приложено е изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът по жалбата [община] не е...