Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 910 от 6.ІІ.2017 г. на А. К. П. от [населено място] в качеството си на ЧСИ с рег. № 764, подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от АК-С. З., против решение № 223 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 13.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 573/2016 г., с което тя е била осъдена - в това й качество – да заплати на ищцовото [фирма] със седалище и адрес управление в [населено място], община област С. З., на основание чл. 441 ГПК-във вр. чл. 45 ЗЗД, сума в размер на 53 330.57 лв. (петдесет и три хиляди триста и тридесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща претърпени от този търговец имуществени вреди вследствие на осъществено срещу него процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 296/2012 г. по описа на същия ЧСИ /с район на д-е ОС-С. З. , ведно със законната лихва върху горепосочената главница, считано от завеждане на делото (15.ХІІ.2014 г.) и до окончателното й изплащане, както и 8 757 лв. разноски.

Поддържайки общо оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение касаторката П. /ЧСИ с рег. № 764/ претендира касирането му и отхвърляне на предявените срещу нея от [фирма] осъдителни искове с правно основание по чл. 441 ГПК-във вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и присъждане на всички направени по делото разноски.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата подателката й /ЧСИ с рег. № 764/ обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на всички предпоставки по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Опр. № 454/29.ХІІ.2008 г на ІІІ-то г. о. по ч. гр. дело № 2260/08 г., както и в Опр. № 39/7.VІІ.2009 г. на І-во т. о. по ч. гр. дело № 333/09 г., по следните три процесуалноправни въпроса относно „приложимостта на реда за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420 ГПК”, а именно:

1./ „Кога и по какъв начин се спира изпълнението на изп. дело, образувано въз основа на изп. лист и заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 417, т. 9 ГПК, в производството по което длъжникът е подал възражение пред компетентния съд, за което е уведомил съответния ЧСИ, но в по-късен момент му е представил определението за спиране на делото?”;

2./ „В кой момент съответният ЧСИ следва да преустанови изпълнителните действия – в момента на уведомяването си от длъжника за подаденото възражение или в момента на получаване на определението от съда за спиране на делото?”;

3./ „Незаконосъобразни ли са действията на съответния ЧСИ, извършени в периода от уведомяването от длъжника за подаденото възражение до момента на получаване на определението от съда за спиране на делото?”

Същите три процесуалноправни въпроса били противоречиво решавани от съдилищата в страната, видно от влязлото в сила Опр. № 859/25.ІІІ.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по ч. гр. дело № 320/2013 г., но и се явявали такива от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, понеже: няма постановени съдебни решения, които са влезли в сила, нито такива, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК.

Отделно от горното в процесния случай хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК била също така налице и по материалноправния въпрос: „Налице ли е имуществена вреда за длъжника поради намаляване на патримониума му със сума, преведена неправомерно от съответния ЧСИ по сметка на трето лице – взискател, настъпила като пряка и непосредствена последица от поведението на този съдебен изпълнител, ако към датата предявяване на осъдителния иск по чл. 441 ГПК-във вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът не е упражнил правата си по чл. 245, ал. 3 ГПК срещу взискателя, на когото е била изплатена исковата сума?”

По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [община], област С. З., писмено е възразило чрез двамата свои процесуални представители по пълномощие от АК-С. З. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на 1600 лв., представляващи изплатен хонорар за един негов адвокат от АК-С. З..

Конституираното в процеса като трето лице-помагач на страната на настоящата касаторка [фирма]-С. не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационно обжалване, нито по основателността на бланкетното оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на А. К. П. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:

За да отмени решението на първостепенния съд и да уважи осъдителния иск с правно основание по чл. 441 ГПК-във вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивната инстанция е приела, по аргумент за противното от текста на чл. 420, ал. 1 ГПК, че с подаване на възражението от длъжника против заповедта за незабавно изпълнение, издадена въз основа на запис на заповед (т. е. в хипотезата по т. 9, предл 1-во на чл. 417 ГПК), настъпва спиране на принудителното изпълнение по силата на закона; че това обстоятелство се констатира с акт на заповедния съд, като до произнасянето на последния съдебният изпълнител формално е обвързан от издадения изп. лист, но не следва да извършва изпълнителни действия по делото, тъй като действието на спирането е от момента на подаване на възражението, а не от момента на определението на съда – предвид единствено констативното, а не конститутивно му действие”. Прието е било също така и наличието на имуществена вреда за търговското д-во ищец поради намаляване на патримониума му с исковата сума, преведена неправомерно от ЧСИ настоящ касатор по с/ка на третото неучастващо в исковото пр-во лице /Г.Ф./ и представляваща пряка и непосредствена последица от това поведение на ЧСИ, понеже: „право на ищеца е да избере дали ще упражни правата си против взискателя /Г.Ф./ по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК или с иск против ЧСИ П. по чл. 441 ГПК, като искът би бил неоснователен само в случай на плащане на сумата от това лице и по този начин възстановяване на имуществото на ищцовото дружество в първоначалното положение, каквито данни няма по делото”.

След надлежното им уточняване първите три правни въпроса, формулирани в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й, могат да бъдат сведени до въпроса: „Налице ли е незаконосъобразно действие на ЧСИ, когато при провеждане на изпълнителното производство той не зачете невлязъл в сила съдебен акт?” В положителен смисъл отговор на този процесуалноправен въпрос е даден в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 196/20.VІІ.2012 г. на ІІІ-то г. о. по гр. дело № 1555/2011 г. В процесния случай може да се констатира, че атакуваното въззивно решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС. Налице е обаче предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по въпроса дали длъжникът в изп. производство инкасира имуществена вреда поради намаляване на патримониума му със сума, преведена неправомерно от съответния ЧСИ на взискателя по същото изп. дело, настъпила като пряка и непосредствена последица от процесуалното поведение на този ЧСИ, ако към датата на предявяване на осъдителния иск по чл. 441 ГПК срещу последния ищецът не е упражнил правата си по чл. 245, ал. 3 ГПК срещу взискателя, на когото е била изплатена исковата сума. Значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, произтича, от една страна, от неяснотата в процесуалния закон /чл. 420, ал. 1 ГПК/ дали се касае до спиране на изп. производство по право в хипотезата на постъпило пред заповедния съд възражение срещу заповед за изпълнение, издадена въз основа на документ по т. 9 на чл. 417 ГПК /запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея/, а - от друга, предвид невъзможността заповедният съд да прави преценка дали да спре изпълнителното пр-во и задължението му да се произнесе с изричен акт за спиране изпълнението, който на свой ред подлежи на обжалване. Р. на същия правен въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, произтича и от необходимостта за изясняване какъв е обемът на евентуално причинени от съответния ЧСИ имуществени вреди на длъжник по образувано пред него изпълнително дело, едновременно разполагащ с процесуалната възможност по чл. 245, ал. 3 ГПК за снабдяване с обратен изпълнителен лист срещу взискателя за връщане на сумите, получени в резултат от проведеното принудително изпълнение на отменено решение, респ. на заповедта за изпълнение, издадена въз основа на документа по т. 9 на чл. 417 ГПК.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 223 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 13.ХІІ.2016 г., постановено по гр. дело № 573/2016 г.

У К А З В А на касаторката А. К. П., действаща в качеството си на ЧСИ, чрез нейния процесуален представител по пълномощие адв. А. Г. С. от АК-С. З., същата с кантора в [населено място], [улица], ет. І, офис № 7, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметката на този съд за държавни такси допълнителна такава в размер на сумата от 1 066.61 лв. (хиляда и шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.

След надлежното внасяне на тази допълнителна д. т., чиито размер е бил определен в съответствие с чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваването на страните по спора, както и на третото лице-помагач на касаторката - [фирма]-С..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2