РЕШЕНИЕ

№ 123

[населено място], 20.07.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2547 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройство, чрез главен юрисконсулт П. К. против решение № 1748/15.08.2016г. по тр. д. № 5315/2015г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е обезсилено решение № 1621/09.10.2015г. по т. д. № 5788/2014г. на Софийски градски съд, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град.

Касаторът поддържа, че въззивното решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че процесният договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и не може да бъде квалифициран като административен договор. Представлява източник на частноправни отношения, при които страните са равнопоставени и са поели правата и задълженията си по договора в това си качество. При констатирана нередност в изпълнение на задълженията на бенифициента насрещната страна може да откаже плащане на безвъзмездната финанасова помощ. Налагането на финанасова корекция е възможност предвидена в клауза от самия договор и не представлява според касатора индивидуален административен акт. Не се споделя и изводът на САС, че по силата на §10 ПЗР на ЗУСЕСИФ е придадена обратна сила на новия закон по отношение на заварените...