ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1079
гр. София, 17.11.2023 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ
А. Н.
разгледа докладваното от съдия Младенов т. д. № 2420 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г. К. ЕООД, чрез пълномощника му адв. И. А. от САК, против решение № 216 от 5.07.2022 г. по т. д. № 136/2022 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 12.11.2021 г. по т. д. № 56/2021 г. на Силистренския окръжен съд. С първоинстанционното решение по предявен от „Семпекс”ЕООД иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, е признато за установено, че ответникът „Г. К. ЕООД му дължи сумата от 120 000 лева, авансово заплатена като цена за закупуване на 600 т. пшеница по развален поради неизпълнение договор за покупка на бъдеща реколта № 010 от 5.12.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 29.12.2020 г. до окончателното щ изплащане, както и сумата от 18 000 лв.- компенсаторна неустойка по чл. 9, ал. 1 от същия договор, за които по ч. гр. д.№ 542/2020 г. по описа на Тутраканския районен съд е издадена заповед за изпълнение № 4 от 4.01.2021 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и е необосновано. Изложено е, че произнасяйки се по довода на ответника за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора поради противоречие с добрите нрави, първоинстанционният съд неправилно е приел, че гражданскоправните принципи са неприложими за договори, сключени между търговски субекти. Поддържа се, че накърняване на добрите нрави е налице, когато се установи недобросъвестност на купувача по сделката, както и че клаузата за заплащане на неустойка в размер на 15 % от дължимата цена, е уговорена в противоречие с добрите нрави, поради което не поражда права и задължения за страните. Посочено е, че размерът на уговорената компенсаторна неустойка е в разрез с присъщите щ обезпечителна и обезщетителна функции, тъй като не е съобразен нито с естеството на обезпеченото задължение, нито с възможните вреди от неспазването на срока за доставка на стоката. Твърди се, че справедливият размер на неустойката може да се съизмери с вредите от неизпълнението, изразяващи се в разликата между установената по договора цена и цената по заместваща сделка, ако такава е била сключена, както и че неустойка в по-голям размер от тази разлика, е прекомерна и заплащането щ би довело до несправедлив резултат, поради обогатяване на купувача, който разполага с възможност да получи родово определените вещи от друг продавач. Наведен е довод, че уговарянето на неустойката в такъв размер е несъвместимо с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите щ по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето щ създава предпоставки за неоснователно обогатяване на купувача за сметка на продавача, поради което и съобразно т. 4 от ТРОСТК № 1/15.06.2010 г. на ВКС неустоечната клауза следва да се приеме за нищожна. Наведен е довод, че съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, стоката следва да бъде получена от купувача в землището на [населено място], в което се намират площите, обработвани от продавача и доколкото престацията е търсима от ищеца, инициативата за изпълнение на договора лежи върху него. Посочено е, че по делото липсват доказателства купувачът да е предприел фактически действия за извозване на пшеницата от землищата на продавача и тъй като последният няма вина за неизпълнението на договора, е неприложима клаузата на чл. 9, ал. 1, която предвижда разваляне на договора без да се дава нов срок за изпълнение, при непредаване в срок на договореното количество, както и връщане на авансово получената сума и заплащане на компенсаторната неустойка в размер на 15% върху нея.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, допускането на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е обосновано със следния въпрос:
Поведението на конкретния правен субект съставлява ли действие, накърняващо „ добрите нрави ”, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, и следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. Касаторът счита, че с обжалваното решение този въпрос разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК, а именно решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д.№ 911/2009 г., I т. о., ТК, решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д.№ 395/2008 г., I т. о., Т. К., определение № 794 от 15.12.2011 г. на ВКС по т. д.№ 224/2011 г., ІІ т. о., Т. К.
Формулирано е искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се и присъждане на разноските, направени от касатора по водене на делото пред всички инстанции.
Ответникът по касация „Семпекс”ЕООД оспорва касационната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му адв. Д. Г. от Варненската адвокатска колегия, се твърди, че не са налице предпоставките за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поддържа се, че формулираният от касатора въпрос, касаещ добрите нрави, не е от значение за изхода на делото, както и че той изобщо няма никаква връзка с него. Евентуално се твърди, че този въпрос е свързан с възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и с обсъждането на събраните по делото доказателства, при това само по отношение на претенцията за неустойка и не може да обоснове допускането на касационно обжалване. Възразява, че посочената от касатора практика на Върховния касационен съд няма връзка с формулирания от касатора въпрос и е неотносима към него, както и че решението на Варненския апелативен съд не е постановено в противоречие с нея. Изложени са и съображения, че въззивното решение е законосъобразно и обосновано, както и че при постановяването му не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до неправилни изводи относно спорното право. Посочено е, че в производството по делото „Голд кроун” ЕООД не е твърдял обстоятелства и не е ангажирал доказателства, които да обосновават тезата, че ищецът „Семпекс”ЕООД, в качеството му на купувач недобросъвестно е попречил на изпълнението на договора. Наведен е довод, че недобросъвестността предпоставя, че продавачът е предложил изпълнение, което в случая не се установява. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства е установено, че ответникът не е разполагал с количество пшеница, достатъчно за надлежно изпълнение на задължението му по договора, което обстоятелство той е признал по повод изпълнението на друг договор между същите страни, по който е изпълнил частично задължението си, с обяснението, че не притежава друго количество от уговорената стока. Посочено е, че дори при непроизведена от него пшеница продавачът е могъл да изпълни задължението си за престиране на уговореното количество, тъй като предмет на договора е родовоопределена, заместима престация, по смисъла на чл.64 от ЗЗД. Оспорено е и твърдението за нищожност на неустоечната клауза поради прекомерност, с възражението, че преценката за това е конкретна за всеки отделен случай, съобразно неговата специфика, като доказателствената тежест се носи от страната, която се позовава на такава нищожност. Формулирано е искане да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, евентуално, ако такова бъде допуснато - то да бъде изцяло потвърдено.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.
По делото е установено, че с договор, сключен на 5.12.2019 г. „Г. К. ЕООД се е задължило да продаде на купувача „Семпекс”ЕООД 600 т. пшеница от реколта 2020 г. от български произход, с физически показатели, посочени в клаузата на чл. 4, ал. 1, срещу цена от 120 000 лв., платима авансово в 5-дневен срок от издаване на фактура, при задължение за предаването щ до 15.07.2020 г. в землището на [населено място], в което се намират площите, обработвани от продавача. Съгласно клаузата на чл. 9 от договора, ако продавачът не предаде количеството растителна продукция в уговорения срок, договорът се смята развален изцяло, без да задължение на купувача за определяне на нов подходящ срок за изпълнение, като в този случай дължи на последния връщане на авансово заплатената като цена сума, както и компенсаторна неустойка в размер на 15% върху нея, които суми, според ал. 2, продавачът следва да заплати с банков превод по сметката на купувача в 5-дневен срок от развалянето. Безспорно е също така, а това е видно и от извлечението от движението на банковата сметка на „Семпекс”ЕООД, че купувачът е превел на продавача „Г. К. ЕООД сумата от 120 000 лв. на 6.12.2019 г. въз основа на издадена от него фактура № 541/5.12.2019 г. в изпълнение на процесния договор, като авансово дължима цена на 600 т. пшеница от реколта 2020 г. с единична цена 200 лв./т. С нот. акт № 176, т. VІ, рег.№ 6025, съст. на 19.12.2019 г. по нот. д.№ 820 от нотариус с рег.№ 315, за обезпечаване изпълнението на задълженията на „Г. К. ЕООД по договор № 10 от 5.12.2019 г. до размер на сумата от 138 000 лв., включваща авансово заплатената по него цена от 120 000 и за заплащане на неустойка по чл. 9, ал. 1 от него от 18 000 лв., трети физически лица – ипотекарни длъжници са учредили в полза на „Семпекс”ЕООД ипотека върху собствения си недвижим имот, подробно описан в т. ІІ от акта. На 4.01.2021 г. по ч. гр. д.№ 542/20 г. Тутраканският районен съд е издал в полза на „Семпекс”ЕООД заповед за изпълнение по чл. 417 срещу длъжника „Г. К. ЕООД общо за сумата от 138 999 лв., включваща авансово заплатената цена по договор № 10/5.12.2019 г. и неустойката по чл. 9, ал. 1 от него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението пред съда - 29.12.2020 г. до окончателното щ изплащане, въз основа на споменатия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, както и за направените в заповедното производство разноски. С писмено възражение, подадено в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът „Г. К. ЕООД е оспорил заповедта, което обуславя правния интерес на кредитора „Семпекс”ЕООД от предявяване на специалния установителен иск по чл. 422 от ГПК като абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, за чието наличие съдът следи служебно.
При тези данни, за да потвърди първоинстанционното решение на Силистренския окръжен съд, с което искът е уважен изцяло, в обжалваното по касационен ред въззивно решение съставът на Варненския апелативен съд е приел, че страните са били обвързани от валиден договор за покупко-продажба на пшеница от реколта 2020 г., както и че е налице пълно неизпълнение на задълженията по него от страна на ответника, който не е доставил уговореното с него количество от 600 т. в срока до 15.07.2020 г., нито след това, както и че изобщо не е разполагал с количество, необходимо за изпълнение на задължението му по договора. Направил е извод, че поради това в полза на ищеца е възникнало правото да развали договора и да претендира връщане на авансово платената сума, ведно с договорената неустойка в размер на 18 000 лева. Изложил е съображения, че инкорпорираната в клаузата на чл. 9, ал. 1, изр. първо от договора уговорка за разваляне на договора без предизвестие и без задължение на купувача за определяне на нов подходящ срок за изпълнение не противоречи на закона, нито на добрите нрави, като е приел, че в нея е предвидено прекратително условие, по смисъла на чл. 25 от ЗЗД. Приел е за неоснователно възражението на ответника за недобросъвестност на ищеца, препятстваща изпълнението, като е посочил, че наличието на такава предполага, че продавачът е предложил изпълнение, каквото не е установено по делото, като допълнително е съобразил, че дори да не е произвел уговореното количество пшеница, продавачът е могъл да изпълни задължението си, тъй като предмет на договора е родовоопределена, заместима престация, по смисъла на чл.64 от ЗЗД. Намерил е за неоснователно възражението за нищожност на неустоечната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора поради противоречие с добрите нрави, по съображения, че преценена в светлината на правата на купувача по чл. 82 от ЗЗД, тя не разкрива белега „прекомерност”, а от друга – че при установеното по делото авансово плащане на цената от страна на купувача уговарянето на такава неустойка е напълно съвместимо с правилата на добрата търговска практика.
При горните данни, по допускането на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване, настоящият състав намира следното:
Съгласно задължителните указания, дадени с ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, наличието на общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, включително и тези по т. 1 и т. 3, е предпоставено от формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение. От приложното поле на общата предпоставка за достъп до касация са изключени въпросите, които са от значение за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на инстанционен контрол във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба. Във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК, формулираните от касатора въпроси определят рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което съдът може само да ги уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, посочен от касатора.
Единственият въпрос, формулиран от касатора, с който, като обуславящ изхода на спора по делото е обосновано наличието на селективните критерии за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, накърняващо „добрите нрави“, злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода, и дали [наличието му] следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело. По начало понятието „поведение на страните“ в общоупотребимия му смисъл, включва осъществените от тях действия във връзка със сключването на договора във фазата на преддоговорните отношения, както и техните действия и бездействия по изпълнението му. Практиката на ВКС трайно признава възможността, когато от самия текст на договора не може да се установи по несъмнен начин точната воля на страните тълкуването да се осъществява не само въз основа на самия договор, но и с оглед обстоятелствата, изявленията и поведението на страните преди и след сключването на договора, както и според съпътстващите сключването му факти, разменената кореспонденция във връзка с начина на изпълнение (решение № 215 от 21.03.2018 г. по т. д. № 2233/2016 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС; решение № 202 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 680/2011 г., Г. К., І г. о. на ВКС) и др. обстоятелства, стига от тях да може да бъде изведена общата им воля или да са свързани с поведението на насрещната страна, на която се противопоставя твърдяното от оспорващата страна тълкуване на договора или на отделни клаузи от него (така решение № 37 от 23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2018 Г., Т. К., І т. о. на ВКС). От развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК доводи на касатора е видно, че при така формулирания въпрос, в понятието „поведение на страните“ като накърняващо добрите нрави касаторът е вложил по-широк смисъл, като е включил в него както оспорената действителност на неустоечната клауза по чл. 9, ал. 1 от договора, така и действията на купувача по неговото изпълнение, в частност, че от една страна, тя е нищожна, защото с оглед прекомерния размер, в който е уговорена създава възможност за неоснователно обогатяване на купувача с уговорената сума по нея, а от друга - че доколкото задължението е търсимо, тъй като следва да бъде изпълнено в мястото на отглеждане на земеделската растителна продукция – землището на [населено място] (чл. 68, б. „б“ от ГПК), ищецът не е потърсил реално изпълнение, като не е изпратил свой представител за получаването щ, а е предпочел да се позове на уговорената в първото изречение на чл. 9, ал. 1 от договора комисорна по естеството си клауза и да счита договора за развален, с последица връщането на авансово заплатената цена и заплащането на предвидената във второто изр. неустойка.
На първо място, по отношение на въпроса за твърдяната нищожност на неустоечната клауза не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно, да е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Касаторът е обосновал твърдението си за нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора с довода, че уговорената с нея неустойка е прекомерна, поради което заплащането щ в този размер би довело до постигане на несправедлив резултат и до обогатяване на купувача, който разполага с възможност да получи родово определените вещи от друг продавач. Поддържал е, че действителният размер на понесените от неизпълнението вреди може да бъде установен само при сравнението щ с разликата между уговорената с договора цена и цената по заместваща сделка за закупуване на същата стока от друг продавач, ако такава е била сключена. Изводът за прекомерност на неустойката, като основание за квалифициране на неустоечната клауза като нищожна, по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, може да се направи само като резултат от съпоставяне на размера, в който е уговорена с този на очакваните и предвидими вреди от неизпълнението, преценени към момента на сключване на договора, тежестта за чието установяване лежи върху страната, която оспорва действителността на неустоечната клауза, в какъвто смисъл ответникът не е ангажирал никакви доказателства. В това се състои разликата с прекомерността на неустойката, като основание за нейното намаляване по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД (възможността за което е изключена от нормата на чл. 309 от ТЗ, когато тя е дължима по търговска сделка, сключена между търговци), а именно, че според мотивите към т. 3 от ТРОСТК № 1/2009 г., тя се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, поради което в тази хипотеза сама по себе си прекомерността не прави неустоечната клауза а priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Според същия тълкувателен акт, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите щ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При произнасяне по възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза, въззивният съд е съобразил извършеното от купувача антиципирано изпълнение на задължението му по договора чрез авансовото заплащане на цялата цена на бъдещата растителна продукция, както и липсата на конкретни твърдения на ответника, свързани с предвидимите от страните пропуснати ползи и претърпени загуби от неговото неизпълнение към релевантния момент на сключването му, от естество да обосноват извод, че е уговорена в противоречие с присъщите на неустойката функции. Този въпрос е разрешен в съответствие с цитираната задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в цитирания тълкувателен акт. Противният извод не следва и от посочената в изложението на касатора казуална практика по чл. 290 от ГПК. В първоинстанционното решение съставът на Силистренския окръжен съд е изложил съображения, че не споделя доводите на процесуалния представител на ответника досежно твърдяното накърняване на добрите нрави с оглед размера на договорената между страните неустойка, като е обосновал становището си с обстоятелството, че се касае за договор между търговски субекти, по отношение на който гражданскоправните принципи са неприложими. В посоченото от касатора решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на Т. К., І т. о. на ВКС е прието, че разпоредбата на чл. 26, ал.1 предложение трето от ЗЗД намира приложение и при търговските сделки по силата на препращащата норма на чл. 288 от ТЗ, доколкото в понятието „добри нрави“ попадат онези правила и норми, които бранят принципи, права и ценности, които са общи за всички правни субекти и тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на някоя от договарящите страни, каквито са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, намерили израз в отделни правни норми (чл. 20 от ЗЗД, чл. 289, чл. 302 и чл. 307 от ТЗ и др.). В същия смисъл е и соченото от касатора решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д.№ 395/2008г.,според което договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането щ, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са щ придадени от страните, като в тази хипотеза преценката за накърняване на пределите на нравствената допустимост следва да се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката, или на начина на определянето щ – като глобална сума или процент от главицата. В обжалваното въззивно решение обаче, съставът на Варненския апелативен съд не е отрекъл нито приложението на чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД по отношение на неустойката, уговорена с търговска сделка, нито възможността за преценка на нейния размер с оглед на това основание за нищожност, но в съответствие с т. 3 от ТРОСТК № 1/2009 г. е приел, че тя следва да бъде извършена към датата на сключване на договора, а не на последващото му неизпълнение и при съобразяване на присъщите на този договорен институт обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Предвид горното не е налице специалната предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Накърняването на добрите нрави е основание за нищожност на сделките, в частност на договорите, а не на отделни действия по тяхното сключване и изпълнението които нямат самостоятелно значение. Друг е въпросът, че упражняването на право въз основа на търговска сделка, когато се извършва с намерение да се увреди другата страна осъществява фактическия състав на злоупотреба с право, недопустима съгласно чл. 289 от ТЗ, която обаче е относима към изпълнението на договора, а не към неговата действителност и за чието наличие не формулиран обуславящ изхода на делото правен въпрос (така решение № 135 от 19.11.2020 г. по т. д. № 1066/2019 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС).
По горните съображения настоящият състав намира, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 от ГПК, на ответника по касация „Семпекс”ЕООД следва да бъдат присъдени направените по водене на делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, заплатено за защита пред настоящата инстанция в размер на 4290 лв.
Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 216 от 5.07.2022 г. по т. д. № 136/2022 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 от ГПК, „Г. К. ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес управление в [населено място], [улица], да заплати на „Семпекс”ЕООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4290 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :