Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] с пълномощник адв. Н. А. срещу решение №194 от 30.10.2013г по гр. дело № 377/2013г. на Видински окръжен съд с което след отмяна на решение от №224 от 22.05.2013г на Видински РС е уважен частично предявеният иск на основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД за връщане на платена по силата на предварителен договор и допълнително споразумение към него разлика, след сключване на окончателен договор за по - ниска цена,

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва противоречие със задължителната и постоянна практика на Върховния съд по три решаващи с оглед възраженията на касатора въпроси. Първият въпрос е следва ли да се прилага институтът неоснователно обогатяване, когато между страните има договорна връзка, т. е страните имат възможност да реализират правата си по друг ред. В. съд е отговорил положително на въпроса, в противоречие с решение №246 от 2011 по гр. д№ 1265/2010 ІV г. о, в който случай при договор за строителство и същевременно предварителен договор за прехвърляне собствеността върху построеното, институтът не приет за приложим с оглед отпаднало основание, ако този договор не е развален, а изпълнен, В същата връзка е вторият въпрос: при наличие на действащ договор към момента на извършеното плащане, който договор е изпълнен, а не развален, унищожен, или да е настъпило прекратително условие преди изпълнението, налице ли е основанието по чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД. Обжалваното решение е в противоречие с ППВС №1/1979г по въпросите на неоснователното обогатяване, цитирани са решения от практиката на ВКС по реда на чл. 290ГПК ( реш.№161 от 2013г по гр. д №564/2012 ІV г. о, реш.№138/2009 т. д № 375/2009 ІІ т. о реш. № 514 от 2010 г по гр д.№1758/2010г ІІІ)които защитата изтъква в подкрепа на разбирането, че без да е установени изтъкнатите във въпроса факти по отношение на един двустранен договор, какъвто и да е той, основанието не е приложимо. Третият формулиран въпрос е по възражението на касатора за частичната (в случая заявена като относителна) симулация относно цената в нотаралния акт, на основание чл. 17 ал. 1 ЗЗД, за значението на предварителния договор като двустранно подписан документ с уговорена продажна цена, служи ли като доказателство за привидност на окончателната сделка между същите страни. Изтъкнати са решения от по - старата практика на ВКС относно характеристиките на „ обратния документ „.

Ответницата по жалбата Карамфила Г. А. оспорва съображенията за допускане до касационно обжалване. В. решение е в съответствие с установената практика. Правилен е изводът за липса на симулативност, в който смисъл е реш. № 118 от 2010г по т. д № 1053/2009г ТК, т. е нотариалният акт обективира договореното, а и в предварителния договор е посочено, че цената може да се промени по взаимно съгласие, има надплатена сума без основание. Правната квалификация е правилно определена.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по общо поставеният първи въпрос, но конкретизиран чрез втория въпрос по изложението. Не е налице основание за допускане до обжалване по третият поставен въпрос, формулиран в доказателствен аспект. В правен аспект, по формулирания трети въпрос, отговор е даден в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК с решение №118 от 2010 по т. д № 1053/2009 І т. о и реш. № 86 от 18.07.2011г по т. д № 682/2010 І т. о. Този именно отговор, на който въззивното решение не противоречи във връзка със значението, което е придадено на един предварителен договор по твърдението, че в него е обективиран „ обратен документ”, предпоставя да се отговори на решаващия за изхода на спора въпрос за възможната реализация на иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, предявен от купувача по предварителния договор с предмет изграждане и прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, за разликата между по-високата цена, която е платил на строителя по силата на същия и по-ниската цена, посочена в нотариалния акт по окончателната сделка в негово изпълнение, когато поради липса на други доказателства освен предварителният договор, възражението на прехвърлителя за относителна симулация относно посочената в нотариалния акт цена остава недоказано, Разрешението на въззивния съд, с което без да се отричат за конкретния случай последиците на изпълнението на предварителния договор като правно основание за разменените престации, се приема да е налице основанието по чл.. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, сочи на противоречие с изяснените в ППВС №1 от 1979г по гр. д№1/1979. предпоставки по прилагане на института, разбирани ограничително в изтъкната от защитата насока, вкл. в реш. решение №246 от 2011 по гр. д№ 1265/2010 ІV г. о, практика по чл. 290 ГПК,

Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг. о.,на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до касационно обжалване

решение №194 от 30.10.2013г по гр. дело № 377/2013г. на Видински окръжен съд

Оставя без движение касационната жалба.

В едноседмичен срок от съобщението касаторът да внесе държавна такса 110 лева по сметка на Върховния касационен съд и да приложи вносния документ, при неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.