В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 3200 по описа за 2014г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид
следното:
Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б.-Т. против въззивно решение от 30.09.13г. по в. гр. д. № 8192 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.03.13г. по гр. д.№ 15544/12г. на Районен съд София, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 128 т. 2 от КТ за сумата от 18 311.54лв.- неизплатено трудово възнаграждение за периода 1.01.2009г.- 31.01.2012г. и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 760.93лв.-обезщетение за забавено изпълнение за периода върху парично задължение - неизплатени трудови възнаграждения за периода 18.07.2005г.-31.01.2012г. в размер на 26 024.78лв.
За да постови акта си въззивният съд е приел, че макар между страните да е съществувало трудово правоотношение, което формално не е прекратено, на ищецът не се дължи възнаграждение, защото не е полагал труд. Въз основа на ангажираните по делото доказателства и след като ищецът не е установил твърдението се за реално упражняване на труд, съдът е счел за установено, че А. е бил командирован със заповед № 10 от 8.07.2005г. за срок от една година зад граница /без продължение/ и след изтичането му служителят не се е върнал на работа.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба е чл. 280 ал. 1 т. 3 от...