ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 870

С., 24,11,2015 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева т. дело № 387/2015 година.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 16674 от 08.09.2014 г. по гр. д. 9526/2013 г. на Софийски градски съд.

Ответникът по касационна жалба- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 285, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

С изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът е поставил въпроса- „Следва ли въззивният съд, при условие, че пред първа инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно съставен доклад по делото поради неразпределяне на доказателствената тежест и липса на указания за кои факти не са посочени доказателства да се произнася с решение въз основа на факти, за които не са събрани никакви доказателства именно поради допуснатото процесуално нарушение”. Така поставен въпросът не е релевантен не само поради това, че е хипотетичен, но и поради обстоятелството, че са основава на фактически неверни твърдения. От изложението, се изяснява, че касаторът счита за процесуално нарушение на първата инстанция обстоятелството, че съдът не бил указал на никоя от страните да докаже на факта на „несъщественост на изпълнението”. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдението за наличие предпоставки по чл. 87, ал. 4 ЗЗД е направено от ответника с отговора по чл. 131 ГПК, като правозащитно възражение, с оглед което, той е...