ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303

гр. С., 18,11, 2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 1157 по описа на съда за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Образувано е по подадена от З. [фирма] молба за изменение в частта за разноските, на постановеното по делото определение № 682 от 23. 10. 2012 г. с искане, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК да бъде намалено, поради прекомерност, присъденото с определението на противната страна адвокатско възнаграждение за защита в касационната инстанция. В молбата се излагат твърдения за прекомерност на размера на присъденото, като заплатено от противната страна на процесуалния й представител възнаграждение, като несъобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, уговорени в Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. Противната страна се противопоставя на молбата, твърди неоснователност на същата по същество, както и недопустимост на молбата, поради нерелевиране на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, преди произнасянето на касационната инстанция с определението по чл. 288 от ГПК.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на материалите по делото и твърденията на страните, намира следното:

Молбата е подадена от легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което и е допустима. Неоснователно е възражението на ответника на молбата за недопустимост на същата. Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция (какъвто акт е и определението по чл. 288 от ГПК), съдът се произнася и по искането за разноски, а възможността за допълване и/или изменение на постановените необжалваеми съдебни...