Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, образувано по частна жалба на З. П. К. срещу Определение № 465 от 31.07.2015г. по ч. т.д.№ 464/2015г. на Първо т. о. на ВКС, с което на основание чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК е оставена без разглеждане частната й касационна жалба против Определение № 24221 от 27.11.2014г. по ч. в.гр. д.№ 14220/2014г. на СГС.

С частната жалба се иска отмяна на определението. Твърдението е, че е К. е предявила установителен иск, с който иска да бъде признато по отношение на „Р. /България/” Е., че е отпаднала, на основание чл. 147, ал. 1 ГПК, отговорността й като поръчител по договор за банков кредит, съединен с осъдителен иск за възстановяване на неоснователно получена от банката сума от 1 386лв. Поддържа се, че с издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист тя е осъдена да заплати сумата 5 284.96лв. главница, 1 103.11 лв. редовна лихва, 503.95лв. наказателна лихва и 484.60лв. разноски, от които банката неоснователно е събрала 1 386лв. Твърди, че цената на иска неправилно е приета от състава на ВКС само до размер на 1 386лв. и че делото не е търговско, поради което разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията и до изменението ДВ бр. 50/2015г. е неприложима.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е констатирал, че предявеният иск е по чл. 56 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата събрани в хода на изпълнителното производство суми, за които е била издадена заповед за изпълнение и че с молба, депозирана на 01.04.2014г. ищцата е направила уточнение, че размерът на претенцията по делото е 1 386лв., което е и цената на иска. Това обстоятелство, съобразено с разпоредбите на чл. 274, ал. 4 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, е обусловило извода да недопустимост на касационното обжалване на определението на СГС за потвърждаване на определението за връщане на основание чл. 130 ГПК на исковата молба /предвид регламентирания специален ред за защита на длъжника в заповедното производство/.

Изводите в обжалваното определение се споделят от настоящия състав на ВКС. Частната жалба е неоснователна:

В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, дадени на основание чл. 129, ал. 2, изр. първо ГПК /за посочване на цената на иска и конкретизиране на претенцията по размер/, с молба от 01.04.2014г. ищцата изрично е посочила: „претенцията ми по настоящото дело е в размер на 1 386лв., което е и цената на иска”. Събраната държавна такса е съобразно тази сума.

С оглед на това, изложеното в настоящата частна жалба не съответства на данните по делото. Правилна е преценката в обжалваното определение както по отношение на цената на иска и вида на търсената от ищцата защита, така и по отношение приложното поле на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията преди изменението на последния текст на процесуалния закон през 2015г.

Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

П. О. № 465 от 31.07.2015г. по ч. т.д.№ 464/2015г. на Първо т. о. на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: