РЕШЕНИЕ

№ 46

гр.София 04.07.2011г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 16/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Й. В. Н. чрез адв. И. Р. от АК С. срещу въззивно решение № 102/21.10.2009 г. на Силистренски окръжен съд, постановено по гр. д. № 170/2009 г.

Излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 416/15.04.2010 г. по въпросите за разграничението на хипотезите за уволнение по чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ и във връзка с това как следва да бъде мотивирана заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за да е законосъобразна.

Съставът на Върховния касационен съд приема следното:

По чл. 330, ал. 2, т. 7 и т. 8 КТ:

Съгласно чл. 107а, ал. 1 КТ в изброените хипотези не може да бъде сключван трудов договор в държавната администрация. От това следва, че ако такъв съществува, следва да се прекрати по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ. Работникът или служителят от друга страна, е задължен да уведоми работодателя, ако в хода на изпълняваната от него работа възникне някое от основанията за недопустимост по чл. 107а, ал. 1 КТ. Неизпълнението на това задължение дава основание за прекратяване на правоотношението по чл. 330, ал. 2, т. 8 КТ, независимо дали несъвместимостта е продължила и е налице към датата на уволнението.

Двете разпоредби – чл. 330, ал. 2, т. 7...