№148/2017год. София, 09.01.2018 година

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при участието на секретаря З. Я, като изслуша докладваното от съдия К. М гр. дело № 1271 по описа за 2017 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 14338 от 14.11.2016 г. на Т. П. Г. и В. К. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 1237 от 7.10.2016 г. по гр. д. № 1627/2016 г. на Окръжен съд-Пловдив и потвърденото с него решение № 194 от 6.06.2016 г. по гр. д. № 1094/2015 г. на Районен съд-Асеновград за отхвърляне на предявения от Т. П. Г. и В. К. Г. против [община] установителен иск за собственост въз основа на давностно владение от 1975 г. на част от поземлен имот № 109 с площ от 180 кв. м., за който е отреден УПИ X.-109 в кв. 11, заключен между осови точки 1,2,3 и 4, онагледен на скица № 237/14.09.2015 г. на [община]

Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 5 ГПК.

[община] не е изразила становище в настоящото производство.

С определение № 133 от 17.08.2017 г. по настоящото дело е прието, че молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

За да отхвърли предявения иск, Окръжен съд-Пловдив е приел за установено, че спорният имот е част от част от УПИ X.-109 в кв. 11 по плана на [населено място], собственост на М. П. Н., а не е част от имота на ищеца Т. Г....