Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 477/27.04.2017 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Хр. А., против решение № 86/01.06.2016 г. по т. д. № 137/2016 г. по описа на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 373/18.03.2016 г. по гр. д. № 5006/2015 г. по описа на Русенски районен съд и е отхвърлен искът на [фирма] против [фирма] с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 327 ТЗ за осъждането на ответното дружество да заплати сумата от 22 616, 25 лв., представляваща неизплатен остатък от цената на доставена електрическа енергия в периода от 01.11.2012 г. до 31.10.2013 г. по договор № 307/24.10.2012 год. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от В., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2015 г. до окончателното й изплащане.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос относно правните последици на отмяна на административен акт по чл. 32, ал. 4 вр. чл. 30, ал 1, т. 13, предл. първо от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) /Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР/, с който са определени временни цени за такса достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до преносната и разпределителните мрежи, по отношение на ликвидността на вземането за заплащане на таксата достъп и възможността с него да бъде извършена компенсация.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази с трайната практика на ВКС, обективирана в цитираните в касационната жалба решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2015 г. по описа на ВКС, решение № 212/23.12.2015 г. по т. д.№ 2956/14, ВКС, решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г., ВКС, решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014, ВКС, решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014, ВКС, както и известните служебно на настоящия състав: решение № 162/04.10.2016 г. по т. д. № 3245/2015 г., решение № 164/04.10.2016 г. по т. д. № 160/2016 г., решение № 194/02.11.2016 г. по т. д. № 2706/2015 г., решение № 221/12.01.2017 г. по т. д. № 3645/2015 г. и др.,която се споделя изцяло, а именно: Влязлото в сила решение на Върховен административен съд има сила за страните по делото, но ако с него оспореният административен акт бъде отменен или изменен, този съдебен акт има действие по отношение на всички, включително и в търговско-правните им отношения.Освен това влязлото в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ, има обратно действие.

В този смисъл е и практиката на ВАС /ТР № 2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на I и II колегии/,според която проявлението на конститутивното действие на съдебното решение за отмяна на индивидуалния административен акт се състои в отпадане на правните последици от издадения акт, считано от момента на издаването му, т. е. с обратна сила.

Ето защо отмяната на Решение Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, имащо правната характеристика на индивидуален административен акт, води до отпадане на т. нар. временни цени с обратна сила - за периода, предхождащ решението на ВАС. Цената за достъп до електропреносната мрежа, макар да е елемент от търговски договор, съдържащ белезите на търговска продажба по гл. Х. от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), не подлежи на свободно договаряне от страните, а се определя по административен ред от ДКЕВР. След отмяна на цитираното решение на ДКЕВР от 14.09.2012 г. такава цена липсва и не може да бъде определена по правилата за други търговски сделки, съгл. чл. 326, ал. 2 ТЗ. Достъпът до електропреносната мрежа е бил фактически осъществен за процесния период, но липсващата цена (като административен елемент, подлежащ на определяне от държавен орган) не може да бъде заместена от търговския/гражданския съд по тълкувателен път относно размера й, защото не е цена по търговска сделка под общ режим. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с което тези временни цени са били определени.

С отпадане на основанието за начисляване на временни цени за достъп, не следва да се зачитат и последиците на извършено прихващане. В този смисъл настоящият състав споделя и съображенията в решение по т. д.№ 2543/15г. на ІІ т. о., което препраща към решение по т. д. № 2727/2015 г., ІІ т. о. и решение по т. д.2956/2014 г., І т. о., според които не е възможно да се извърши прихващане от дружеството – купувач на електрическа енергия с цедирани му от електроразпределителното дружество вземания към ищеца за цена за достъп, поради това, че настъпва с обратна сила конститутивното действие на решението на Върховния административен съд, с което е отменено решението на регулатора за определяне на временни цени за достъп, както и че извършената цесия не следва да се счита за породила валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество са отпаднали с обратна сила и липсва ликвидно и изискуемо вземане към ищеца. В този смисъл не са налице предпоставките по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, за извършване на валидно прихващане.

По касационните основания

В касационната жалба и съдебно заседание се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че въззивният съд е достигнал до неправилни изводи относно правните последици на съдебната отмяна на решението на регулаторния орган, с което са приети цени за достъп до електропреносната мрежа, които са обосновали и крайния извод за наличие на насрещни изискуеми задължения между страните по делото и допустимост на извършеното прихващане. Иска се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен в пълен размер. Претендират се разноски.

Ответникът по касация – [фирма], чрез пълномощника си оспорва жалбата, както в съдебно заседание, така и в писмения си отговор.Претендира разноски.

Релевираните касационни доводи са основателни.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е установил от фактическа страна следното: [фирма] е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез собствена фотоволтаична централа с мощност 68.04. kWp, находяща се в поземлен имот в [населено място] село, [община], която е въведена в експлоатация с издаденото разрешение за ползване № ДК-07-СС-15 от 26.06.2012 г.; с решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закон за енегертиката вр. § 197, ал. 2 ЗИДЗЕ, считано от 18.09.2012 г. са определени временни цени без ДДС за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия; съгласно раздел III, т. 4 за покривни и фасадни Ф. с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г. определената цена е 232,64 лв./МВтчл.; между [фирма]“- в качеството му на продавач и [фирма] – в качеството му на купувач, е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник от 24.10.2012 г., по силата на който купувачът се задължил да я изкупува изцяло на цена, определена от ДЕКВР с решение № Ц-18/20.06.2011 г. в размер на 596,50 лв./MWh без ДДС/; в изпълнение на сключения договор за покупко-продажба [фирма] издало 13 бр. фактури на обща стойност 64 979,61 лв., от която е изплатена сумата от 42 363,36 лв.; [фирма] прехвърлило възмездно на [фирма] вземанията си към [фирма] за цена за достъп на производител на ел. енергия до електроразпределителната мрежа, което е обективирано в протоколи за прихващане на взаимни задължения, в които вземанията на [фирма] за заплащане на произведената електрическа енергия са прихванати с вземанията на [фирма] за заплащане на дължимата цена за достъп до електропреносната мрежа; с влязло в сила решение № 7135/27.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12723/2012 г. е отменено решение № Ц-33/ 14.09.2012 г. на ДЕКВР в частта по раздел III, т. 4.

Въззивният съд е приел, че спорен по делото е въпросът налице ли е погасяване на задължението на [фирма] за плащане на част от цената на произведената ел. енергия чрез извършване на прихващане, щом вземането за плащане на цената за достъп, което [фирма] е придобило по силата на извършена цесия и с което е извършено въпросното прихващане, е отпаднало с обратна сила и на [фирма] се дължи заплащане на произведената енергия в пълен размер. Счел е, че отпадането или първоначалната липса на основанието на вземането отм. яната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР/, с което е извършено прихващане, няма отношение към изискуемостта и ликвидността му. Посочил е, че към момента на отмяната на решението на ДЕКВР, вземането на ищеца за част от цената на произведената ел. енергия вече е било погасено чрез извършване на прихващане. Съдът е взел предвид, че погасителното действие на прихващането се е осъществило към момента, в който двете вземания /за цена за произведена ел. енергия и за цена за достъп/ са могли да бъдат компенсирани, а последващи изменения на ликвидността не могат да се отразят на вече осъщественото прихващане, тъй като вземането е погасено. В допълнение е посочил, че процесното прихващане е извършено в резултат на постигнато между страните съгласие – договорна компенсация, за която не се изисква ликвидност на вземанията. С тези мотиви, като е квалифицирал претенцията на [фирма] срещу [фирма] за заплащане на сумата от 22 616, 25 лв. като иск с правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за плащане на част от произведената ел. енергия – Русенски окръжен съд е отхвърлил иска.

Предвид дадения по-горе отговор на поставения въпрос, обусловил допустимостта на касационното обжалване, обжалваното въззивно решение се явява неправилно и следва да се отмени.

Предмет на предявения иск е претенция на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 22 616, 25 лв., представляваща неизплатената част от доставената електрическа енергия от възобновяем източник, съобразно издадените фактури. Отпадането или първоначалната липса на основанието на вземането отм. яната на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДЕКВР/, с което е извършено прихващане, се отразява на изискуемостта и ликвидността на вземането за заплащане на цена за достъп до електропреносната мрежа. С отмяната по съдебен ред на решението на ДКЕВР липсва ликвидно вземане за цена за достъп, тъй като за процесния период 01.11.2012 г. - 31.10.2013 г то не е определено по размер, т.е. отпаднало е задължението на ищеца за плащане на временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма] за този период.Като несъществуващо това задължение не е могло да бъде обект нито на договорите за цесия между [фирма] и [фирма], нито на предприетото от дружеството - ответник прихващане по чл. 103 ЗЗД срещу вземанията на ищеца за цена на изкупената през същия период електрическа енергия, произведена от фотоволтаичната централа. В този смисъл изявлението на ответника, основано на чл. 103 ЗЗД, няма за последица погасяване на задължението за заплащане на цена за произведена електрическа енергия и той дължи на касатора - ищец претендираната сума от 22 616, 25 лв.,ведно със законната лихва от 03.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде касирано и спора разрешен по същество, като искът бъде уважен в пълния предявен размер от 22 616,25 лв.,ведно със законната лихва от 03.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на касатора направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на 4 982,33 лв.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 86/01.06.2016 г., постановено по възз. гр. д. № 137/2016 г. по описа на Русенски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата от 22 616, 25 лв. /двадесет и две хиляди шестстотин и шестнадесет лв. и двадесет и пет ст./, представляваща незаплатена част от цена на продадена електрическа енергия за периода 01.11.2012 г. - 31.10.2013 г. по сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 307/24.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 03.09.2015 г., до окончателното изплащане, както и сумата 4 982,33 лв./четири хиляди деветстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/ - разноски за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: