№ 153

София, 19.10.2017 година

Върховният касационен съд на Р. Б,ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

При участието на секретаря А.Й

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т. дело №2869/15 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Б. П. К. от [населено място] е подала касационна жалба против решение №151 от 08.06.2015г. по т. д. 73/2015г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която, след отмяна на решение №123 от 12.12.2014г. по т. д. №25/14г. на Великотърновски окръжен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] против Б. Т. К. иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата 24212.36лв. по същество в същата част иска е уважен, както и в частта за разноските.

Касаторът К. е поддържала оплаквания за постановяване на обжалвания съдебен акт в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост на направените от решаващия съд правни изводи – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка е развит довод за неправилно приложение на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, тъй като текста предвиждал възможност за банката да предяви своето вземане, произтичащо от договор за кредит в две отделни хипотези - при неплащане на отделни вноски или при обявена предсрочна изискуемост. Така е изведена липса на възможност да бъде претендирана цялата сума по кредита, с оглед неговата предсрочна изискуемост, а съдът да присъди сума равна на вноските, чийто падеж е настъпил към момента на подаване на заявлението. В тази връзка е развито разбиране, че съдът не може да променя основанието на иска, след като то е заявено от ищеца като...