РЕШЕНИЕ

№ 250

гр.София, 19.10.2017 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 768/ 2017 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 642/ 09.06.2017 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4921 от 14.06.2016 г. по гр. д.№ 17934/ 2014 г., с което И. М. П. и С. М. М. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], 9 200 лв – обезщетение за ползване на собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със законната лихва от 31.03.2010 г.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за ползване на недвижим имот, когато с влязло в сила съдебно решение е установено по отношение на собственика, че ползващите го имат правно основание да го държат до настъпване на едно бъдещо събитие.

Съгласно чл. 297 и чл. 298 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съдилищата, учрежденията и общините, страните по делото и техните правоприемници, относно разрешеното с него искане и основание. Когато при спор за собственост върху недвижим имот съдът постанови, че една от страните е собственик на вещта, но другата има правно основание в отношенията си с първата да го държи до настъпване на едно бъдещо събитие, след влизане на решението в сила всички съдилища и страните по делото, по което то е постановено, са задължени да се съобразят с него. Спорът не може да бъде пререшаван (чл. 299 ал. 1 ГПК) докато не настъпи бъдещото събитие. Влязлото в...