РЕШЕНИЕ
№ 215
гр.София, 12.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Р. Б,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б
ЧЛЕНОВЕ: Б. И
Д. Д
при секретаря Р. П и прокурора
като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 432/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 531/ 15.05.2017 г., постановено по настоящето дело, по жалба на К. (К., правоприемник на К. - К.), e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1687 от 04.08.2016 г. по в. гр. д.№ 682/ 2016 г., с което са отхвърлени исканията на К. от К. В. М. на 50 дружествени дяла от капитала на [фирма], [населено място], Е.[ЕИК] и за отнемане в полза на държавата от [фирма] [населено място], Е.[ЕИК], на сумата 1 207 000 лв – пазарна стойност към датата на отчуждаване на недвижим имот (ресторант „Б. б.”, находящ се в [населено място], [улица], идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта на [населено място]). К. е осъдена да заплати на К. М. 100 лв разноски, а на Върховен касационен съд – 24 140 лв държавна такса.
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос за дължимостта от К. на държавната такса в производство, образувано по нейно искане с основание чл. 28 ЗОПДИППД отм..
Отмененият ЗОПДИППД не съдържа специални разпоредби за държавните такси, дължими за производството по предявени от К. искания пред окръжните съдилища. Съгласно чл. 12 ал. 1 от Закона, К. е специализиран държавен орган, юридическо лице със седалище София, първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Тя се подпомага от администрация, за която се прилага ЗА и дейността и се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение....