Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Х. срещу решение от 02.04.2012г по гр. дело № 11723/2011г. на Софийски градски съд, с която е потвърдено решение от 24.06.2011г по гр. д № 38301/2010г на СРС в частта, с която иска на касатора по чл. 200 от КТ, за обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване и усложнения е отхвърлен до пълния предявен размер.

Като основание за допускане до касация се поддържа чл. 280 ал. 1т. 3 ГПК, по материално правен въпрос относно приложението на чл. 200 ал. 1 КТ

Ответникът [фирма] не е взел становище.

Върховен касационен съд, ІІІ г. о намира, че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.

Формулиран е материалноправен въпрос, дали при прилагането на чл. 200 ал. 1 КТ в случаите, когато заболяването на работника е пожизнено, с прогресиращ ход на развитие въпрос, от което няма окончателно излекуване, се дължат суми за обезщетение на имуществени вреди пожизнено.

Преди всичко, в изложението си по член 274 ал. 3 т. 1 от ГПК,касаторът следва да посочи правен въпрос, който е от от значение за изхода на конкретното дело. Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

В случая изложението не съдържа въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, а въпрос, който по процесуални съображения, свързани с предметните предели на спора, въззивният съд не е разрешавал, тъй като не е включен в предмета на делото, Касаторът счита, че е сезирал съда с искане да му се присъди пожизнено месечното обезщетение от 110 лева за имуществени вреди от ексцес на заболяването, Въззивният съд се е позовал на исковата молба и направеното по нея уточнение от самия ищец пред първа инстанция, че периодът на исковата претенция е до завеждане на исковата молба, Така е констатирано е, че обжалваното първоинстанционно решение е произнесено по спорния предмет изцяло, Наред с тази проверка е изтъкнато, че с въззивната жалба недопустимо се претендира произнасяне по иск, какъвто не е предявяван. В изложението решаващо произнесеният процесуален въпрос не се коментира, поддържа се единствено, че е неправилен отрицателният извод за това нуждае ли се ищецът пожизнено от суми за лекарства, във връзка със заболяването. Решаващ извод на въззивния съд в този смисъл няма.

От съдържанието на решението и решаващите мотиви на съда, не следва и направения от защитата извод - за произнесена и отхвърлена искова претенция за времето след 29.07.2010г. В действителност, искът е отхвърлен до пълния предявен размер, за периода от 01.04.2004г до 23.04.2007г, като погасен по давност.В тази връзка изложението, а също и касационната жалба, не съдържат оплаквания или коментар. Съдържателни съображения във връзка с основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК също липсват.

Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване

решение от 02.04.2012г по гр. дело № 11723/2011г. на Софийски градски съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.